Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Я си гледай шибаната работа. — Бауман насочи пръст към приятелката си. — Ще ти се обадя.

— Не си прави труда — рече Моли, докато той се качваше в джипа си.

Бауман тресна вратата и включи двигателя.

— Чакай! — извиках аз, застанах пред джипа и вдигнах ръце. — Чакай!

— Разкарай се от пътя ми, по дяволите! — изрева Бауман и форсира двигателя.

— Дръпни се, човече! — обади се Моли. — Ще те прегази. Той е гадняр.

Гаднярът даде газ и аз отскочих от пътя му. Гумите разпръснаха чакъл и джипът изфуча от паркинга. Голям камък ме удари по пищяла.

— Копеле — не за пръв път изпелтечи злобната Моли, която бе присвила очи и се бе вторачила в облака от ситен пясък, после се обърна към мен. — Благодаря.

Нямах време за разговори. Тръгнах накуцвайки към колата под наем и се качих. Докато превъртах ключа на стартера, вратата неочаквано се отвори и на седалката до мен се пльосна не друг, а собственичката на „Еленова пътека“.

— Какво правиш тук? — извиках аз. — Слез!

— Нуждая се от чист въздух. Да тръгваме! — изфъфли Карол.

Нямах време да говоря с нея. И не мислех, че ще бъде учтиво да отворя вратата и да я изхвърля на чакъла.

— Господи! — Включих на скорост и минах покрай злобната Моли, която вече не изглеждаше злобна, а по-скоро объркана.

— Къде е пожарът? — измърмори Карол, когато излязох на главния път и настъпих газта. И после заспа.

Джипът на Бауман се появи на хоризонта. Той определено се бе насочил към дома си. Увеличих скоростта на деветдесет и пет километра в час. Скъсявах разстоянието и отчаяно се опитвах да измисля план, с който да попреча на Бауман да се прибере вкъщи и да види, че бившата му колежка претърсва вещите му. Като се имаше предвид настроението му в момента, реакцията му едва ли щеше да бъде спокойна и разумна. И при мисълта, че бившето ченге вероятно има пистолет, нещата съвсем не изглеждаха розови.

Планът ми постепенно се оформи. И аз пристъпих към действие. Настъпих педала за газта до пода и започнах да изпреварвам джипа. Бауман ме видя и увеличи скоростта. В същия миг на пътя пред мен се появи червен пикап. Разбрах, че планът ми — да изпреваря Бауман и да ударя спирачки, принуждавайки го да блъсне отзад колата ми — беше глупав. При положение, че нямаше сериозни последствия, аз смятах, че ще го забавя с препирня по въпроса кой е виновен за инцидента. Глупав план, нали? А сега, когато червеният пикап се движеше право срещу мен, нямах никакво време да го осъществя.

И тогава господ се намеси. Той се яви преобразен като Карол, похотливата собственичка на бар „Еленова пътека“. Главата й се килна настрана и тя отвори очи — едното повече от другото. Пикапът застрашително се приближаваше към нас. Клаксонът му изсвири.

— Фамилното ти име Спринкъл ли е? — изфъфли Карол.

Ударих спирачки и се прибрах зад джипа на Бауман. В същия миг пикапът профуча край мен.

— Какво каза? — изкрещях аз.

— Някой се обади в бара. Търсеше Спринкъл. Ти ли си?

Отместих крака си от педала за газта.

— Да! — Гласът ми бе изпълнен с вълнение, което Карол не можеше да разбере. — Аз съм Спринкъл!

Ударих спирачки.

Карол ме погледна. Очите й бяха кръстосани.

— Знаеш ли… Приличаш ми на някого.

— Коя е приятелката ти?

— Карол. Качвай се.

Кейт се настани на задната седалка. Бях се насочил към къщата на Бауман и настигнах Кейт, която вървеше по пътя за градчето.

— Мъртва ли е?

Включих на скорост и потеглих.

— Заспа. Дълга история.

— Господи, Хич, оставих те само преди два часа. Не си губиш времето.

— Тя е собственичката на бара. Нуждаеше се от чист въздух. Не се тревожи за нея. Кажи ми какво стана. Намери ли доклада?

Кейт се облегна назад и рече:

— Дълга история.

„О-хо — помислих аз. — Ядоса се.“ Но когато погледнах в огледалото за обратно виждане, тя се хилеше.

— Не го намерих, но открих нещо друго.

— Разказвай.

— Може би първо трябва да оставим някъде приятелката ти. Как й беше името?

— Карол.

Кейт пъхна глава между двете предни седалки, за да огледа положението. Карол се бе проснала като мокра парцалена кукла.

— Виж ти.

Карол се размърда. Натежалите й клепачи се повдигнаха. Не се изненада много, че вижда ново лице. Предполагам, че след известно време жените като Карол свикват с изненадите.

— Аз съм Карол.

— Здравей, Карол. Аз съм Кейт.

Карол насочи пронизващите си очи към мен.

— Шибаният Боб Спринкъл — ухили се тя, сетне се обърна към Кейт. — Познаваш ли го?