Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

С централизирането на индустрията или с други думи, когато рибата и омарите намалели, рибарските селища като Хийхоу започнали да търсят други средства за препитание. Или да западат. Отдавна преживяла дните на разцвета си, постоянно намаляващата флотилия на Хийхоу сега дели пристанището с екскурзионни корабчета, които срещу заплащане водят туристите да ловят риба, и с платноходките и яхтите на по-заможните жители и гости на градчето. На пристанището има хотел и ресторант над водата. Наоколо препускат джетове, досущ като шумни, гигантски комари. Гледката е нещо обикновено за живописните градчета, които вече не са в състояние да се издържат единствено с поминъка, станал причина за създаването им. Също като нас, хората, те разчитат на хубавата си външност, ако, разбира се я имат.

Кейт и аз видяхме всичко това от взетата под наем кола, която бях паркирал на металния мост, свързващ две полуостровчета. Вдясно бучеше могъщият Атлантически океан, а вляво се намираха пристанището и доковете.

Причината да останем в колата беше елементарна. Кейт не можеше да рискува Бауман да я забележи. Тя бе увила шал на главата си и си бе сложила черни очила. Според мен Кейт изглеждаше толкова инкогнито, колкото италианска кинозвезда, която се опитва да изглежда инкогнито.

— Аз съм полякиня — напомни ми тя, когато й казах това.

— Но с тази дегизировка приличаш на италианка. На Джина Лолобриджида.

— Тогава дегизировката си я бива.

Седяхме половин час в колата и се опитвахме да разберем що за градче е Хийхоу. На отсрещния бряг, може би на петстотин метра от моста, на който бяхме спрели, земята се издигаше стръмно нагоре. Там има скалист хълм, осеян с туфи жилава трева и пършиви борове. На върха преброихме седем къщи. Всички бяха големи, на два или три етажа и имаха огромни, остъклени врати или веранди, откъдето несъмнено се откриваше зрелищна гледка към пристанището на Хийхоу и могъщия Атлантически океан.

Кейт оглеждаше хоризонта с малък, но мощен бинокъл.

— Ето, там! — каза тя и посочи със свободната си ръка, после ми подаде бинокъла.

Десетметровата яхта на Лу Бауман се поклащаше върху вълните. Написаното с големи, червени букви име „Доживотна присъда“ показваше, че Бауман има известно чувство за хумор.

Наехме стая в хотела над водата. Провървя ни, че бяхме дошли преди да е започнал сезонът, когато цените щяха да хвръкнат до небето. Желанието ни да получим стая с изглед към океана беше удовлетворено. Безпокойството на Кейт нарасна в момента, в който слязохме от колата. Лу Бауман едва ли се мотаеше в хотелското фоайе, но тя се притесняваше. Убеден съм, че нервността й подхрани въображението на пъпчивия служител на рецепцията, който сигурно помисли, че дамата изгаря от нетърпение да се качи в хотелската стая. Записах ни като господин и госпожа Франк Синатра, намигнах му и платих в брой.

— Имате право на един час безплатна разходка с гребна лодка, господин… — Той погледна в книгата за гости. — Синатра. Може да се възползвате от възможността по всяко време преди залез-слънце.

Служителят се изчерви и се подсмихна.

Кейт и аз седяхме на малкия балкон, когато съзряхме Лу Бауман. Той слизаше по дългата редица от стръмни стъпала, водещи от къщата му до пристанището. Кейт го видя първа и грабна бинокъла от масичката.

— Ето го копелето — рече тя и ми подаде бинокъла.

Лу Бауман имаше тъмен слънчев загар и беше облечен в синьо поло и сивкавокафяв панталон. Човек, какъвто не бихте забелязали на улицата, освен ако не извади пистолет и не се прицели във вас. Тогава може да го забележите.

Жертвата ни стигна до кея и започна да подготвя яхтата си за плаване.

— Отива някъде — отбелязах аз и погледнах приятелката ми, красивата детективка. — Да тръгваме ли?

Кейт поклати глава.

— Още не. Твърде е рисковано. Не знаем колко време ще отсъства. Дори не сме обиколили с колата къщата му. Има много неизвестни. Дворът може да се охранява от куче.

— Кучетата те обичат.

— Само онези, чиито стопани ме харесват.

— Не съм казал, че те харесвам.

— Дай ми бинокъла.

Докато тя шпионираше Лу Бауман, аз шпионирах нея. Колко странно беше, по дяволите, че Кейт внезапно се бе появила в живота ми и след няколко дни вече седях с нея на хотелски балкон в Мейн и кроях планове да вляза с взлом в къщата на новобогаташ. Кейт бе прибрала косите си на кок. Вратът, ръцете и краката й бяха тънки. Хладнокръвният й профил продължаваше да изглежда невероятно сексапилен. Устните й бяха леко разтворени. Искаше ми се да имам фотоапарат. Аз бях по гащета и фланелка.