Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Бауман подал оставка и заминал.

Крук започнал собствено разследване. И преди да изрови първата кофа мръсотия, той се натъкнал на първата загадка. Историята на Бауман се оказала толкова зле скалъпена, че Крук искрено се учудил на дързостта му дори да съчини такъв мит. Нямало никаква богата леля. Семейството на Бауман произлизало от работническата класа и нито един от членовете му не бил заможен. Лу наследил единствено дълговете на болната си майка, оставени още от покойния му баща. След десет години Бауман щял да разчита само на полицейската си пенсия.

Тогава Крук взел папката с разследването на Чарли Ръсел. Прочел докладите и също като Кейт и мен забелязал, че Чарли е бил на път да разкрие източника на варелите с токсичната мръсотия. И също като нас стигнал до извода, че последният доклад на Ръсел е взет от папката. Крук много добре знаел у кого за последен път са били материалите. В Лу Бауман. Ако изобщо съществувал, липсващият доклад трябвало да е в Бауман.

Ето защо Кейт и аз бяхме тръгнали към щата Мейн. Тя искаше на всяка цена да намери доклада. И да разобличи Лу Бауман. А аз исках да й помогна, защото я харесвах. Да помогнеш да арестуват човека, застрелял съпруга на любимата ти, е едно от онези дребни неща, които можеш да направиш, за да си спечелиш специално място в сърцето й.

Крук се бе свързал с един негов приятел, частен детектив, и му бе платил от джоба си, за да прекара две седмици в Мейн и да наблюдава Лу Бауман, собственикът на нова къща, нов джип с двойно предаване и нова яхта. Щастливият млад пенсионер. Частният детектив докладвал подробно за всяка стъпка на Бауман — пазаруване, нощите в местния бар, многобройните риболовни експедиции и бързия му напредък към леглото на една злобна на вид жена на име Моли, която работела в магазин за авточасти. Кейт носеше доклада. На пръв поглед информацията не се отличаваше с нищо особено. Пенсионирано ченге се наслаждава на почивка. След две седмици частният детектив се върнал в Бостън и това, изглежда, беше всичко. Но месец по-късно, през март, Крук отново го изпратил в Мейн, защото искал още две седмици наблюдение, за да сравни действията на Бауман. Крук търсел някаква аномалия или схема. Всъщност не знаел какво търси. Но се надявал да го разпознае, когато го види. Така се прави. Пресяваш през ситото. И очевидно Крук намерил онова, което търсел. Или поне донякъде.

Той забелязал посещение в магазина за авточасти, което не включвало само гушкане със злобната на вид Моли. По време на онова посещение Лу Бауман взел малък пакет, доставен по експресната поща. Крук може би нямало да отдаде особено значение на този факт, но веднага след като взел пакета, Лу Бауман отишъл в местната банка. Джипът му не се нуждаел от поправка. Защо тогава пакетът бил доставен в магазина за авточасти? И защо после Бауман отишъл право в банката? Гнилата работа продължавала да смърди чак от Мейн.

Докато преминавахме границата на щата, Кейт ми каза някои неща за Лу Бауман. Особено много държеше да знам какво е отношението му към убиването на хора, защото най-малко един от плановете й включваше среща между мен и него и трябвало да знам с какъв човек ще си имам работа.

Лу Бауман имал много награди с отлична стрелба с пушки, пистолети и револвери. Той редовно тренирал на стрелбището, а през зимата навличал карирано яке с пластмасова значка, сочеща го като убиец на безпомощни животни, притежаващ ловен билет. В хода на кариерата си в полицията Бауман бил отговорен за внезапната смърт на трима членове от престъпния свят. Двама били застреляни по време на извършване на престъплението. Третият очевидно срещнал смъртта си, защото погледнал накриво детектива, докато поднасял към устата си клетъчен телефон, който Бауман помисли за пистолет. Макар че защо престъпникът е искал да прошепне нещо на пистолета си, преди да се прицели в детектива от полицията, е въпрос, който никога няма да получи отговор.

Има полицаи, които изпадат в депресия, когато в изпълнение на служебния си дълг убият друго човешко същество. Живият човек от плът и кръв е нещо съвсем различно от мишената с картонено сърце. Но Лу Бауман не бил от онези ченгета. Убиването на хора не помрачавало деня му. Той спял добре нощем. Кейт искаше да знам всички тези неща за Лу Бауман.

Градчето или селото, което Лу Бауман бе избрал за пенсионирането си, се намираше на живописно място на брега и се наричаше Хийхоу.

Хийхоу се бе зародило и разраснало като рибарско селище, разположено в залив с формата на капка. Около широката страна се намира търговската част. Там са закотвени рибарските лодки. Навсякъде се виждат щайги и кучета. Може би Алкатраз трябва да включи Хийхоу в плановете си за пенсиониране. Разбира се, ако свърши някоя работа, за да заслужи пенсия.