Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Крук видя изражението ми — добави тя. — Нямам представа как съм изглеждала, когато ми го каза. Но неочаквано той направи нещо крайно неприсъщо за него. Крук хвана ръката ми и рече: „Дръж се, Кейт. Ти не си замесена в това“. Съдебният лекар му обяснил, че в тялото на Чарли е имало два куршума. А аз съм си спомняла, че съм стреляла само веднъж по съпруга ми.

— Но ти наистина си стреляла само веднъж.

— Да, знам. И Крук го знае. След разговора със съдебния лекар той проверил доклада от балистичната експертиза за служебния ми револвер. И този на Лу Бауман.

— Лу Бауман?

— Бауман е улучил Дилоренцо още с първия изстрел. Лу е отличен стрелец. Най-добрият от всички детективи в отдела. И… може да изстреля куршум едновременно с друг стрелец.

— Какво искаш да кажеш?

— Нито един от куршумите, намерени в тялото на Чарли, не са със същия калибър като онзи от оръжието на Дилоренцо. И двата са с калибъра на моя револвер. Полицейски.

— Но…

— Куршумите са изстреляни от оръжието на Бауман. Той е застрелял съпруга ми.

Кейт скочи от дивана, изпи питието си на един дъх и без да ме поглежда, отиде в кухнята. След две секунди чух трясък и скочих от креслото.

Кейт стоеше в средата на кухнята и гледаше плочките на пода така, сякаш нямаше представа къде се намира. Навсякъде бяха разпръснати стъкла. Лицето й се изчерви и от очите й бликнаха сълзи.

Писъкът й беше ужасяващ. Псувните и ругатните, които последваха, бяха по-поносими. Тя се хвърли на гърдите ми и се разрида неудържимо.

Заведох я във всекидневната. Седнахме на дивана и Кейт изплака кафявите си очи. По едно време видях, че от петата й се подава парче стъкло и го извадих. Тя дори не забеляза. Телефонът ми иззвъня и аз оставих секретарят да приеме обаждането. Беше Джулия и съобщението й беше под формата на хумористично стихче. Кейт продължаваше да плаче.

След около час сълзите й пресъхнаха и тя ме погледна. Изражението й съперничеше на най-тъжните физиономии на Алкатраз.

— Хайде да си лягаме, миличка — рекох аз. — Денят беше достатъчно дълъг.

Тя ме послуша. Съблякох й дрехите и я сложих в леглото. Кейт заспа след пет минути. Преди да съм угасил лампите и да съм легнал до нея. Сънят й несъмнено беше дълбок.

Казват, че номерът е в детайлите.

Направих омлети — с гъби, лук, червени чушки и сирене. Поръсих ги с магданоз и сложих единия пред жената, която отново бе облякла ризата ми и отново изглеждаше страхотно сексапилна, въпреки че очите й бяха подпухнали.

Закусихме, без да споменаваме за снощните разкрития. Направих кафе, отворих бурканче с джинджифилов мармалад и разрязах две английски кифли. Кейт остави недокоснати последните няколко хапки от омлета си. Алкатраз вдигна лапа, за да й покаже, че с удоволствие би ги изял.

— Мисля, че искаш да зададеш въпрос — каза Кейт, взе чашата си и отиде в другата стая.

Последвах я.

Тя седеше на пода. Бе опряла гръб в стената. Чистеше ноктите си. Чашата й беше на пода, между краката. Седнах на дивана. Кейт взе кафето си.

— Искаш да знаеш дали Лу Бауман е застрелял Чарли по погрешка, нали? И аз искам да знам. И дали две добре обучени ченгета могат да направят едновременно една и съща фатална грешка. И дали Лу Бауман случайно е направил няколко крачки назад, така че да е зад мен, когато е стрелял по Чарли и го е сторил едновременно с мен. Това искаш да знаеш, нали?

— Да — отговорих аз.

Кейт отпи от кафето си. Най-после изглеждаше малко по-свежа. Хубаво.

— Лу Бауман е застрелял умишлено съпруга ми. Знаел е, че е Чарли. Стрелял е, за да го убие.

— Но защо?

— Защо не се заловим да разберем?

— Не казвай нищо.

— Защо? Погледни това. Жалка история. Обидно е.

— Ето, вземи моя. И без това не го искам.

— Не е там работата. Важното е, че е абсурдно. Откога започнаха да правят такива неща?

— Има ли значение? Сигурна съм, че ще се оплачеш и от вкуса. Мисли си, че ти дават само толкова, че да се оплакваш наполовина.

Погледнах половината сандвич в ръката си. Кейт имаше право. Тънка филия бял хляб, прозрачно парченце месо и грамаден лист маруля. Защо са ми две половини на такъв сандвич, по дяволите? Едва ли щях да изям половината, която ми дадоха, когато се качих на самолета.

— Обзалагам се, че пътниците в първа класа не получават половин сандвич.

— Тук няма първа класа — отбеляза Кейт. — Тази авиолиния е евтина. И обядът е евтин.

Взех миниатюрното целофаново пликче с фъстъци, придружаващо половинката сандвич.