Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Казах го на френски, за да ме разберат и те. Питър се вбеси и се върна в „Риц“.

— И те принуди да се върнеш пеша в Балтимор?

— Имах билет за връщане. Поръчах шампанско за целия самолет. На сметката на Питър.

— Добро момиче.

— Животът е такъв, какъвто си го направиш.

Излязохме от ресторанта и аз изпратих Джулия до дома й. В галерията имаше огромен човек — широк метър и двайсет. Той стоеше пред голяма картина, изобразяваща сандвич. Джулия се приближи крадешком до Сю Китайката, която й даде фотоапарат „Полароид“ и му направи снимка. Мъжът се обърна, когато чу изщракването на фотоапарата, но Джулия вече бе насочила обектива към мен.

— Защо вече не казваш „зеле“? — нацупено ме попита тя.

Изпратих Джулия и ми хрумна да отида у Кейт, но после си спомних, че Алкатраз вече мисли в кой от ъглите на апартамента ми да се изпишка, затова се прибрах вкъщи и го изведох на разходка. Върнах се и набрах номера на Кейт. Отговори телефонният секретар. В същия миг на вратата ми се позвъни. Отворих и видях Кейт.

Тя влезе, седна на дивана във всекидневната и нави до лактите ръкавите на пуловера си.

— Ще ми налееш питие, а аз ще ти разкажа една история — рече Кейт.

— За Крук ли?

Тя се изсмя дрезгаво.

— Да. За Крук. Проклетият Джон Крук.

Взех бутилка „Джак Даниълс“ и две чаши. Кейт ми направи знак да седна до нея на дивана.

Преди да стигна дотам, Алкатраз скочи на посоченото място.

— Как успя да го направиш?

Кейт не отговори. Тя чешеше Алкатраз под брадичката. С другата си ръка посочи креслото и каза:

— Ей там. Седни.

Настаних се на креслото и напълних чашите.

— Е, разказвай.

На осемнайсети ноември Джон Крук стоял пред входа на склада в Спароу Пойнт, когато чул изстрели. Крук и партньорката му Кейт Забриски били реагирали на спешното обаждане от диспечера. Те намерили детектив Том Конъли пред склада. Той се опитвал да спре кръвта, изтичаща от десния му крак. Крук стигнал пръв до него и спрял да му помогне, а Кейт Забриски влязла в склада.

Едно добро ченге с верни инстинкти може да разбере много неща, съдейки по звуците, както и по тишината. Забриски наострила сетивата си и се промъкнала предпазливо в неосветения склад. Извадила револвера си и стигнала до ъгъла на огромно помещение, пълно с метални лавици, извисяващи се до тавана.

Там Кейт Забриски видяла детектив Лу Бауман, който стоял неподвижно и се прицелвал. Бауман бил напрегнат. Партньорът му бил прострелян. В тъмния склад имало двама човека с оръжие. Бауман никога не се усмихвал. Особено на жените ченгета. Дори да си бил помислил, че Кейт Забриски му идва на помощ, той с нищо не го показал.

Имало две версии за случилото се после. Далеч по-популярната — и много по-измислената — е, че детектив Чарли Ръсел, присъстващ в склада като участник в операция под прикритие, внезапно се появил пред Забриски и Бауман. Чул се изстрел и Ръсел паднал. Докато Кейт се обръщала по посока на изстрела, се разнесъл втори. Куршумът одраскал рамото й. Кейт стреляла. Ърл Дилоренцо паднал. Бил мъртъв. Кейт позволила на убиеца на съпруга й да се радва на още три секунди живот, после го убила. По-късно решили, че Чарли Ръсел е бил разкрит и затова Дилоренцо го очистил. Точка.

Втората версия за събитията в склада е също като първата, но само до момента, когато детектив Ръсел се появява от мрака. Пак следва изстрел, но този път от служебния револвер на Кейт Забриски, която инстинктивно реагира на появата на човек с насочено оръжие. В склада отеква втори изстрел и куршумът одрасква лявото рамо на Кейт Забриски. И после — два бързи изстрела, с които ветеранът Лу Бауман поваля човека на стълбите. Единият куршум не улучва Ърл Дилоренцо. Другият го ликвидира.

Факти и измислици, които се преплитаха, смесваха и сливаха и с гръм и трясък се изливаха от склада като цунами. Детектив Забриски очевидно е била съборена от тази бушуваща стихия. И когато се съвзела, Кейт се озовала на бряг, който само отчасти познала. Вдовица. Герой. Лъжкиня. След месец тя се озовала на друг бряг — истински, мексиканския. Кейт гледала вълните и й се струвало, че съпругът й никога не е съществувал. Той по-скоро приличал на идея, която тя си била втълпила и използвала за собствено удоволствие, както и за да изкупи вината си. Имало и други неща, които я карали да се чувства нещастна. Приливът донесъл красив и брутален по-възрастен мъж, който я взел в обятията си и хубаво я наказал. Във втората версия на историята убийството на съпруга й не остава безнаказано.