Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— В сценария пише „пилета“ — уморено възрази Джил.

— Ами нали ти си режисьорът, за бога — отговори тя. — Господин Уайлдър ще те застреля ли, ако смениш пилетата с узрели домати?

Госпожа Лам продължи да настоява. Пилетата бяха задраскани и тя получи доматите си.

Доколкото можех, стоях настрана от това море от безумие. Джулия отсъстваше и никой не знаеше къде е отишла. Противният ключар сложи сламена шапка на главата на любимата си дъщеря и я заведе при Джил.

— Емили — изръмжа ключарят.

— Не! — извика Джил.

— Защо?

За миг Джил имаше такъв вид, сякаш щеше да се разпадне. После изведнъж скочи и замахна така, все едно отмяташе шал или пелерина от раменете си… или остатъците от разсъдъка си…

— Защото аз ще играя ролята на Емили!

В малкия театър настъпи такава тишина, че ако на пода бе паднала карфица, звукът щеше да е оглушителен. Дори противният ключар млъкна. Дебелата му дъщеричка се ухили широко. Кой би предположил, че театърът е толкова забавен? Джил със сигурност не бе възнамерявал да предизвика такъв ефект, но с един-единствен удар току-що си бе възвърнал контрола над представлението. В очите му отново блесна предишния пламък, който опари всеки, върху когото погледът му се спря.

Пръв се обади Майкъл Голдфарб. Той предпазливо направи крачка към Джил и попита:

— Т-ти ще бъдеш Емили?

— Ще играеш дъщеря ми? — престраши се да изрази изумлението си ключарят. — Но… ти си мъж !

— Някой да е чувал за алтернативен актьорски състав? В Ню Йорк това е стандартна процедура. Мисля, че ние, провинциалистите , можем да проявим повече въображение, нали?

Джил не блъфираше. Той експериментираше.

— Но ти си мъж! — повтори ключарят.

— Точно така — рече Джил, хвана стокилограмовото момиченце и махна сламената шапка от главата й. — А сега млекарят е жена. Тя ще бъде млекарят. Има ли още нещо?

Въпросът бе отправен към цялата трупа. Никой не каза нищо. Джил огледа победоносно актьорите и плесна с ръце. Над главата си. Все едно танцуваше фламенко.

— И така, да започваме.

Хората бързо и мълчаливо застанаха по местата си. Либи Маслин беше на път да се разплаче. Бети ровеше из перуките и мърмореше нещо под нос.

Не чаках да ми подадат реплика. Потропах с показалката по катедрата и започнах:

— Градът се нарича Гроувърс Корнърс, Ню Хампшър. Географска ширина четирийсет и два градуса и четирийсет минути…

Прибрах се вкъщи, но още нямаше съобщение от Кейт. Тя не отговаряше нито на служебния, нито на домашния си телефон. Предстоеше ми поклонение, затова поне имах с какво да запълня времето си, докато я чаках да се обади. Покойникът беше петдесетинагодишен мъж на име Харви Спринкъл 7 7 Пръскам, осейвам (англ.). — Б.пр. . Знам, че името е смешно. Беше още по-смешно в светлината на факта, че господин Спринкъл очевидно бе взел присърце името си и се бе женил три пъти и бе заченал девет деца. И сякаш това не му е било достатъчно, защото дъртият пръч бе имал и три любовници — по една по време на всеки брак, които му бяха родили по едно дете. Общо дузина деца, три съпруги и три любовници. Страхотен купон. Плодовитият господин Спринкъл явно бе поддържал връзка с тях, защото всички знаеха за преждевременната му кончина — от инфаркт, което съвсем не ме учудва — и бяха дошли на поклонението. Налагаше се да дръпнем плъзгащата се врата между двете зали.

Тълпата най-после започна да се разотива и аз се шмугнах в кабинета си. Телефонният ми секретар ожесточено мигаше. Първото съобщение беше от продавача на ковчези от Небраска, който продължаваше да настоява да изпробвам някои от новите му модели. Превъртях го. Следващото беше от Кейт и се състоеше от три думи.

„Хич, Крук е.“

Крук?

Но в това нямаше логика. Отново позвъних в кабинета и в дома й, но никой не отговори. Крук? Умът ми не го побираше.

Затворих и в същия миг телефонът иззвъня.

— Ало?

— Bonjour mon chou. Comment ça va? 8 8 Добър ден, готин мой. Как си? (фр.). — Б.пр.

— Господи, Джулия, къде беше?

— Ici et la. 9 9 Тук-там (фр.). — Б.пр.

— Говори на английски, ако обичаш.

— Тук-там. Предимно там.

— Разбирам.

— Няма ли да ме питаш къде е там?

— Не съм в настроение за шегите ти, Джулия.

Тя изцъка с език.

— Mon Dieu. 10 10 Боже мой (фр.). — Б.пр. В pissoir 11 11 Писоар, преносно — скапано (фр.). — Б.пр. настроение ли сме днес?

— Добре. Къде е там?

— Спомняш ли си сватбеното ни пътешествие?