Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Смътно. Аз бях в сиво, а ти — гола.

— Е, там бях.

— Ходила си в Париж? Какво си правила там, по дяволите?

— Ако дойдеш да си поиграем, ще ти разкажа.

— Джулия…

— О, добре. Остани си задръстен. Надявах се, че ще кажеш: „Скъпа Джулия, фантастично е, че си се върнала. Хайде да пийнем нещо и да ми разкажеш за любовните си приключения“.

— Очаквам обаждане. — Почувствах се глупаво, че й го казвам, затова добавих: — Важно е.

В същия миг на прозореца на кабинета ми се потропа. Вдигнах глава и през щорите видях, че някой стои там и чука на стъклото.

— Много си хубав в онзи костюм — каза Джулия.

Приближих се до прозореца и вдигнах щорите. Джулия. Беше си сложила червена барета и държеше до ухото си миниатюрен телефон. Тя ми махна.

— Само по едно питие, а?

— Какво е станало с косите ти?

Джулия и аз бяхме в бар „Адмирал Фел“. Тя обичаше мартинито там.

— Един истински джентълмен веднага би казал: „Новата ти прическа много ми харесва“.

— Няма ли да ти липсва да си играеш с плитките си?

— Вече се хванах, че неволно посягам да ги хвана. Но започвам да свиквам.

— В Париж ли се подстрига?

— Да. Триста долара. Не е ли възмутително?

Прическата й беше момчешка, с бретон и заострени бакенбарди.

— Колко би струвало в Балтимор?

— Не бих се подстригала тук. Прическата ми е сувенир от пътуването.

— Разбрах, че термометрите с Айфеловата кула стрували значително по-малко от триста долара.

— Внимавай, Хичкок. Започваш да ми напомняш защо се разведохме.

— Джулия, новата ти прическа много ми харесва. Гърдите ти изглеждат още по-големи.

— Този мъж се опитва да ме прелъсти — обърна се Джулия към сервитьора, който се приближи до масата, за да ни поднесе напитките. — И много го бива.

Отпихме от мартинитата си и Джулия попита какво става с „Нашият град“.

— Джил е оставил няколко странни съобщения на телефонния ми секретар — добави тя и сложи маслината в устата си.

— Как няма да са странни. Той ти отне ролята.

— Знам. Сърцето ми се къса. Наистина ли Джил ще играе Емили?

— Такава е концепцията, Джулия. Трябва да проявиш разбиране.

Тя се засмя.

— Одобрявам я. Джил ще внесе нещо ново в ролята.

— Да, пениса си.

Джулия ми разказа за Париж. Вече се бях досетил кой е финансирал спонтанното пътуване. Питър Морган.

— Стана импулсивно — обясни Джулия. — Питър и аз вечеряхме в „Маркони“. Беше ми казал, че заведението е известно с момиците, които предлага. Но се бяха свършили. Питър се ядоса.

— Ядосал се е, защото в ресторанта не е имало телешки жлези?

— Да. И неусетно, преди да извикам: „Това е безумие!“, вече седях в самолета за Париж и пиех шампанско, а приятелят ми, милионерът, масажираше петите ми.

Знам какво означават масажите на петите й.

— Може да ми спестиш плътските подробности.

— Днес никак не си забавен. — Тя се усмихна на сервитьора, който донесе по още едно питие. — Но трябва да ти кажа, че в Париж се забавлявах повече на сватбеното ни пътешествие, отколкото този път. Не съм сноб, но многото пари развалят удоволствието. Отидохме в „Риц“, където всъщност е адски скучно. Накрая убедих Питър, че трябва да отидем в „Ле Маре“, но там не му хареса.

— Твърде бохемско ли е за него?

— Не е бохемско. Не знам какъв му е проблемът. В стаята имаше мишка и той побесня. Отиде да се къпе, а аз застанах до прозореца да гледам Плас дьо Вог. Питър се ядоса, че банята е твърде тясна или че няма достатъчно топла вода. Вече не си спомням. Е, не беше „Риц“ — засмя се Джулия. — Изведнъж мишката се появи на перваза на прозореца, точно до мен. Беше много симпатична. Питър излезе от банята и замахна като с камшик с хавлията. Събори горкото мишле, което падна на улицата. И това беше началото на края.

Джулия продължи да разказва. Тя обяснява много подробно.

— Той не е моят принц — въздъхна накрая Джулия. — По-скоро е крал, а такъв не ми трябва. Е, беше забавно да пътувам с него. Така най-добре опознаваш хората. Но Питър е властен и себичен. А в едно семейство не може да има двама такива човека.

Засмях се. Джулия се намръщи.

— Никой никога не ме е зарязвал. Винаги аз ги зарязвам. Защо все аз трябва да върша черната работа?

— Ти си твърде красива и сексапилна, за да те зарязват. Затова всички ние, мъжете, предпочитаме да продължим да страдаме.

— Колко мило. — Тя протегна ръка към несъществуващата плитка и после ми разказа за скарването.

След множеството язвителни забележки Джулия вдигнала скандал на Питър пред група улични актьори, които се опитвала да заговори.