Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Да, майките казват такива неща.

Тя сложи главата си на гърдите ми и след няколко минути въздъхна.

— Господи… колко проблеми имам.

Целунах я по челото.

— Винаги съм мислил, че ако човек няма проблеми, тогава не е постигнал нищо. Престани да се измъчваш.

Умълчахме се за няколко минути. Помислих, че Кейт е заспала в прегръдките ми, но тя промълви:

— Алан Стюарт едва не ме съсипа.

— Да, но ти не се предаде.

— Кораво момиче съм.

Плъзнах ръце по тялото й и намерих място, което не беше толкова кораво.

— Не. — Гласът й беше изненадващо слаб и немощен. — Недей, моля те.

Събудих се посред нощ. Някакво движение привлече погледа ми. Силуетът на Кейт беше очертан на прозореца и осветен от бледата лунна светлина. Надигнах се.

— Добре ли си?

Тя не отговори веднага.

— Не съм казвала на никого… какво се случи. Мислех, че ще ми олекне, като се изповядам, но…

По гласа й разбрах, че е плакала. Тя сложи ръка на стъклото и след няколко секунди леко забарабани с пръсти.

— Срамувам се от себе си, Хич.

— Ш-шт. Човешко е да се греши. Ела в леглото.

— Не говоря за онова, което правих с Алан. Срамувам се, че толкова бързо забравих съпруга си.

— Не следя мисълта ти.

Кейт се обърна към мен, макар че сигурно не ме виждаше в тъмнината.

— Не си направих труда да разбера какво става с разследването на Чарли. И защо в онази нощ той беше в склада. Бяхме се споразумели да не разговаряме за работата му. Но след като Алан ми каза, че Чарли е корумпиран, аз зарязах всичко. Щеше да ми дойде твърде много. Сигурно така ми е било по-лесно. Мисълта, че Чарли е бил корумпиран, го прави някак абстрактен. Сякаш не съм застреляла Чарли, а негов двойник. А добрият Чарли още живее някъде.

— Мислиш, че Стюарт лъже?

— Не. Всъщност… не знам. Въпросът е там, че не проверих. Алан ми внуши онази история и аз я приех, защото така наистина беше по-лесно. Но когато тази нощ ти разказах всичко и го чух от собствената си уста, изведнъж ми се стори, че нещо не е наред. Но може и да е истина. Не знам. Загубила съм чувството си за преценка. Но трябваше да проверя. Що за съпруга съм?

Не отговорих. Силуетът на Кейт изчезна. След няколко секунди тя се пъхна под завивките.

— Ще прочета досието с разследването на Чарли. Ще разбера с какво се е занимавал съпругът ми, преди да го застрелям. Това е най-малкото, което мога да направя за него — въздъхна Кейт.

Сутринта прегорих няколко вафли и ги дадох на Алкатраз, после изпекох пет-шест идеални златистокафяви квадратчета за Кейт и мен и ги наредих в чиния. Кафеварката ми пръскаше вода и свистеше, но успях да направя каничка кафе. Кейт не спомена за решението си да прочете разследването на съпруга й. Нито аз. Вместо това й зададох няколко въпроса, от които се бях въздържал предишната вечер. Въпросите се отнасяха за смъртта на Гай Фелоус.

— Изпитвам любопитство за нещо. Случаят Гай Фелоус е възложен на теб, нали?

— Да.

— Но първо го е получил зализания красив детектив Крук.

— Джон Крук е добър детектив — разпалено заяви тя.

— Не се съмнявам. И точно това отчасти е причината за любопитството ми. Защо Крук беше изтеглен от случая? И ти, и той казвате, че такава е политиката на отдела, но аз пак не го разбирам.

Кейт милваше Алкатраз по главата и врата и изведнъж спря.

— Крук ли ти го е казал? Кога? Кога си разговарял с него?

Разказах й за срещата ми с детектива предишния ден и как Крук ме е предупредил, че не трябва да се срещам с нея. Кейт прояви подчертан интерес към думите му „напоследък тук нещата се объркаха“.

— Обясни ли ти какво иска да каже? — попита тя.

— Не. А ти как смяташ? Крук подозира ли Алан Стюарт?

Кейт слагаше сироп на вафлите си. Виждаше ми се много по-съсредоточена, отколкото бе необходимо за това занимание.

— Не знам. Крук е много потаен.

— Знае ли за видеокасетата?

— Господи, шегуваш ли се? Разбира се, че не. Не съм казвала на никого, освен на теб, Хич. И не трябваше да го правя. Укривам веществено доказателство. Мога здравата да загазя за това. Естествено, ако се окаже, че Алан Стюарт не е замесен в убийството на Гай Фелоус и аз дам видеокасетата, пак ще загазя.

Станах, взех кучешките бисквити и хвърлих няколко на Алкатраз. Кучето ги подуши и избяга. Облегнах се на плота и рекох:

— Не може ли да попиташ Крук каква бъркотия е имал предвид? В края на краищата, той ти е бил партньор. Гледал съм полицейски филми. Не трябва ли да сте близки?