Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Интимната връзка продължила няколко месеца. Кейт се върнала на работа, но била като робот. А това не било хубаво.

— Не ме биваше като ченге. В нощите, когато Алан не ме използваше, започнах да злоупотребявам с алкохола. Пиенето е хубаво нещо, нали? Зависимостта ми от шефа и зависимостта ми от алкохола. Но едното поне можеш да скриеш на висока лавица, която е по-трудно да достигнеш. Докато другото просто идва и те обладава.

Кейт се подпря на паважа, вдигна глава и се вторачи в небето. Нощта беше безоблачна и имаше само десетина звезди. Нямаше какво толкова да се гледа.

— После Алан предложи да си взема платен отпуск. Той бе видял брошурите, които Чарли и аз бяхме събрали за медения ни месец. Посъветва ме да отида в Мексико. И аз отидох. Защо не? Седях на плажа. Гледах вълните. Видях исторически останки от времето на маите. Всяка нощ проклинах луната. Бях там три седмици. Два пъти се чуках с един сервитьор, за бога. Мило мексиканско момче. Беше ужасно. Нямах представа коя съм и какво правя. И това беше чудесно, защото единственото ми желание беше да забравя всичко. И сетне, след втората седмица, Алан дойде. Чука ме няколко пъти и преди да замине, каза, че трябва да скъсаме. Беше категоричен и делови. Заповяда ми да изтрезнея и да се върна на работа. Винаги щял да ме подкрепя, но трябвало да прекъснем интимната връзка. Беше много арогантен. Подхвърлих нещо остроумно от сорта колко мило е било от негова страна да дойде и да ме чука три дни, а после да ми каже, че всичко е свършило. И тогава Алан ме удари и замина.

Кейт продължаваше да гледа някъде над водата. Погледът й бе насочен към неоновия знак на захарната фабрика, но подозирам, че не го виждаше.

— Шамарът му ми подейства отрезвяващо. Макар че не искам Алан да узнае това. Никога. Отказвам да му призная тази заслуга. До края на седмицата плувах, пекох се на слънцето и се разхождах на плажа. Прекарах сама проклетия си меден месец. После се върнах в Балтимор и започнах новия си живот. Повишиха ме в детектив. Лу Бауман току-що бе наследил богатството си и бе напуснал полицията, затова имаше свободно място за детектив и Алан назначи мен. Това беше най-безсрамното повишение в историята на отдела, но аз приех. Не ми пукаше. Всички мислеха, че Алан го е направил от състрадание към мен. Повръщаше ми се от състрадание. Знаех, че той не го стори поради тази причина. Отидох в кабинета му и без да го увъртам, попитах: „Направи ме детектив, защото ме чука три месеца, нали? Това някаква отплата ли е, че се възползва от мен?“. И чуй какво ми отговори. Запомнила съм го дума по дума. „Знаеш ли къде щеше да бъдеш в момента, ако не бях аз? В затвора. А сега си проклет детектив. Ще приема благодарността ти под формата на сериозна работа, детективе. А сега, разкарай се от кабинета ми, по дяволите, и се залавяй за работа“. Както виждаш, Алан е прекрасен човек.

— Той е убил Гай Фелоус, нали?

Кейт затаи дъх.

— Да, мисля, че той го е направил, Хич.

Същата нощ Кейт остана при мен. Но не се любихме. Беше изтощена.

Кейт с удоволствие се запозна с Алкатраз. И на кучето му беше много приятно.

— Алкатраз е много дружелюбен.

— Алкатраз е проститутка.

— Толкова е красив.

— Да. И верен. И глупав. Гледай. — Плеснах с ръце и заповядах. — Алкатраз! Седни! Легни! Претърколи се! Излай! Дай лапа!

Обърнах се към Кейт и попитах:

— Виждаш ли? Петте основни заповеди, а той не изпълнява нищо.

— Мисля, че е голям сладур.

— Е, да. Само че не удовлетворява потребностите ми на робовладелец. По-скоро служи за украса. Може би един фикус ще стои по-добре.

Алкатраз вдигна голямата си, четвъртита глава и изджафка.

— Какво мислиш, че каза? — попитах аз.

— „Да ти го начукам за фикуса.“

Потърсих големия, влажен нос на Алкатраз.

— Така ли каза, момчето ми? Права ли е дамата?

Кучето отново изджафка.

— Това беше „да“ — ухили се Кейт.

Легнахме си и тя се притисна към мен.

— Какво изпитваш, когато погребваш хора, за да си изкарваш прехраната? — попита Кейт.

— Господи, Кейт, мисли какво говориш, преди да заспиш.

— Сериозно. Възможно ли е да не е потискащо? Всички онези тъжни хора. Кой гримира труповете?

— Леля ми и аз се редуваме.

Кейт потрепери.

— Мислиш ли, че щеше да станеш погребален агент, ако родителите ти не бяха загинали? И ако не беше отишъл да живееш при леля си и чичо си?

— Не. Когато бях малък, исках да стана международен шпионин. Макар майка ми да казваше, че съм твърде красив за шпионин. Другите шпиони щели да ми завиждат.