Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Тя стана. Настигнах я на половината разстояние до вратата. С периферното си зрение забелязах, че Сали видя разочарованието й. Изглеждаше така, сякаш сме се скарали.

Излязохме навън и аз попитах Кейт дали иска да се прибере вкъщи.

— Имам предвид сама. Или не.

— Трябва да довърша разказа си — отговори тя.

Знаех подходящо място.

Безлюдните фабрики от другата страна на пристанището се извисяваха на хоризонта като мълчаливи сини планини. На югозапад се намираше Федерал Хил, където преди няколко вечери Кейт и аз бяхме подпечатали с целувки странната ни среща. Сега седяхме на кея, без да се докосваме. Бях сигурен, че мастиленочерният мрак улеснява Кейт да довърши историята си. Тя разказваше, навела глава към водата. А може би говореше на черното ми отражение. И в двата случая аз слушах.

Седмица след погребението на Чарли Ръсел, Алан Стюарт извикал Кейт в кабинета си и отново й напомнил каква героична постъпка е извършила. Полицията не се нуждаела от грозната истина как едно ченге убива друго, макар че било ужасна случайност и така нататък. Нито Стюарт се нуждаел от този инцидент в политическата си кариера. Пак повторил как трагичната случка се превърнала в нещо положително. Вестниците изведнъж станали най-добрите приятели на полицията. Всичко това било много хубаво.

Имало обаче нещо, което трябвало да обсъдят. Деликатен въпрос. И, разбира се, трябвало да остане между четирите стени на стаята. Тогава Стюарт изненадал Кейт, като признал на каква длъжност я е назначил. Разбирал, че сигурно Кейт няма да иска толкова голямо внимание и похвала, защото е отмъстила за съпруга си, когато всъщност го е застреляла. Стюарт се съгласил с тази ирония на съдбата и се извинил за допълнителното напрежение.

С други думи, той я подготвил за още признания.

Чувствал, че трябва да й каже нещо. Кейт едва ли щяла да иска да го чуе. Намекнал, че това малко ще намали болката от случилото се преди седмица в склада. Думите му били дръзки. Но както Кейт все повече се убеждавала, и Алан Стюарт бил много дръзко копеле.

После й казал, че Чарли е бил корумпиран. Това било най-големият риск за ченгетата, действащи под прикритие, особено когато през ръцете им минавали големи суми пари. Кейт слушала мълчаливо, докато Алан Стюарт описвал подробностите. Тя не можела да проумее какво й говори. Само гледала как устните му се движат и чувала откъслечни фрази. „Незаконно изхвърляне на отпадъци… Тайно сметище… Токсични боклуци…“ Стюарт й показал някакви документи. Но Кейт сякаш не виждала и не чувала нищо.

Чарли бил корумпирано ченге. В отдела отдавна го подозирали и дори се готвели да започнат вътрешно разследване. Смятали да изтеглят Чарли от задачата му веднага щом било възможно. По ирония на съдбата, щели да го сторят след засадата в склада. И ако бил оцелял, Чарли щял да има огромни неприятности.

После Алан Стюарт придърпал стол и хванал ръцете на Кейт. Накарал я да го гледа в очите и нанесъл удара. Отделът имал причина да смята, че Чарли е разкрит и хората, които разследвал и му давали пари, са разбрали какъв е. Чарли вероятно знаел, че ще бъде разследван от отдела. Бил разкрит и от двете страни и нямало към кого да се обърне.

И тогава Стюарт стиснал ръцете й. Силно. А сетне плъзнал пръсти нагоре към китките й. Кейт го отблъснала, но той не отстъпил. Имала чувството, че й слага белезници.

— Алан каза, че Чарли сам се е разобличил — продължи тя. — Заложили му капан и примката около врата му се затегнала. Тъкмо щели да го хванат, когато съм го застреляла.

Кейт най-после вдигна глава, отметна косите от лицето си и ме прикова с поглед.

— И кучият син ме целуна.

През въпросната седмица тя се отчуждила от света, който мислела, че познава. За седем дни Кейт убила съпруга си, изтърпяла погрешно насоченото съчувствие на заблудените хора в Балтимор, научила, че Чарли не е такъв, за какъвто го смятала, и започнала интимна връзка с шефа си. Тя се върна на целувката.

— Бях загубила чувство за реалност. Не разбирах смисъла на разговора, който водим. А когато всичко изглежда нереално, тогава нищо няма значение. И изведнъж ми стана все едно, че съпругът ми си е отишъл от този свят, а аз спя с друг. В главата ми се въртяха само две мисли за Чарли. Едната беше, че ако бе оцелял, той щеше да остарее, да съзрее и да стане властен и грижовен като Алан Стюарт. Може би щеше да ме направи безумно щастлива и обезпечена. А другата ми мисъл беше, че го мразех. Той ме бе подвел. Трябвало е да ме лъже. Да лъже всички нас. А после, вместо Чарли да се изправи смело пред истината като мъж, аз го убих. Но всъщност повече мразех себе си. Ненавиждах се всеки път, когато допуснех Алан Стюарт в леглото ми през следващите няколко месеца. Изтърпявах наказанието, което бях заслужила. Цената, която заплащаш за убийството на съпруга си и за безнаказаното си измъкване, е да се превърнеш в сексуална играчка на проклетия си шеф. И колкото по-добре Алан ме караше да се чувствам в леглото, толкова повече се мразех. Знам, че звучи патетично, но така става. Винаги мразиш онзи, когото не трябва. И този човек обикновено си ти.