Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Записът на телефонния ми секретар гласеше: „Тук съм“. После следваше сигналът. Накрая се чу познат женски смях…

Кейт седеше на бара и разговаряше със Сали.

— Надявам се, че говорите за мен — рекох аз и седнах на едно от високите столчета.

— Ти пък кой си? — каза Сали.

Кейт пиеше сок от червени боровинки. Посочих чашата й и казах:

— И аз искам от това.

— Какво пие обикновено? — обърна се Кейт към Сали.

— „Уайлд Търки“.

— Налей му от него.

Сали ми даде питието. Двамата с Кейт седнахме на маса в ъгъла.

— Моля те, не ми прави забележки за алкохола, Хич — каза Кейт. — Оценявам загрижеността ти, но ще сбъркаш, ако се държиш снизходително.

— Разбирам.

Сетне ме попита дали съм прочел изрезките, които ми бе дала. Отговорих утвърдително.

— Е, и какво ще кажеш за всичко това?

— Мисля, че се е случило нещо много странно, но нямам представа какво. И защо Алан Стюарт е постъпил по този начин. Той е измислил цялата история, нали?

Кейт кимна.

— Да. Алан вече беше в болницата, когато докараха Чарли. Но Чарли умря, преди да стигне дотам.

— Много съжалявам, Кейт.

— Благодаря, но не искам да ме съжаляват. Алан си бе уредил кабинет в болницата. Заведе ме там. Бях в шок. Струваше ми се, че всичко е нереално. Знаех, че Чарли е мъртъв и аз съм го убила. Но не чувствах нищо. И тогава Алан направи нещо много подло. Както впоследствие се оказа, една от многобройните му подлости. Той ме изтръгна от шока. Но едва по-късно разбрах какво прави. „Чарли е мъртъв. Не можем да го върнем. Това е част от работата ни. Винаги си го знаела. Той е мъртъв. Съжалявам. Но сега трябва да ме изслушаш. Разбираш ли? Слушай внимателно.“ Така ми говореше. Алан ми скрои адски мръсен номер, Хич.

— Мил човек.

— Очарователен.

— И каква беше играта му?

— Елементарна. Искаше да проникне в съзнанието ми и да пренареди нещата. Кълна се, Хич, действа като хипнотизатор. И аз се поддадох. Не изпитвах нищо. Исках да умра. Току-що бях застреляла съпруга си. Алан ми заповяда да не казвам нито дума на никого за случилото се. После започна да говори за мъжа на стълбите. Онзи, когото Лу уби.

— Лу? Чакай малко. Това да не е Лу Лотарията?

Кейт се изненада.

— Откъде знаеш?

Разказах й, че съм ходил в участъка и съм видял как посрещат Лу Лотарията.

— Да, същият. Лу Бауман. Детективът, който участваше в засадата. Той застреля мъжа на стълбите.

— За което приписаха заслугата на теб.

Кейт направи гримаса.

— Заслуга. Точно така. — Тя въздъхна. — Все едно. Алан ми внушаваше, че мразя човека, когото Лу уби. „Мразиш го и в червата, Кейт. Той е виновен.“ А сетне, по едно време го чух да казва: „Ти го уби, Кейт. Ти уби онзи тип“. Възразих, но Алан поклати глава и настоя: „Ти уби онзи човек, Кейт. Застреля го. Мъжът, който уби Чарли. Така е по-добре. Онзи тип беше отрепка. Ти се опита да спасиш Чарли“. Алан непрекъснато повтаряше това и ми го внуши. Такава беше целта му. Алан е властен човек. По-рано много го уважавах. Но той ме побърка.

Кейт извади цигара от чантата си и я хвърли на масата.

— О, Хич, Алан ми наговори невероятни неща. Каза, че вече разговарял с Лу. Само трябвало да го слушам. „За твое добро е, Кейт.“ И така нататък. Алан ме измъкна от болницата, без никой да ме види. Заведе ме в дома си. Всичко беше като в сюрреалистичен филм. Събудих се в една от спалните за гости. Съпругът ми беше убит при изпълнение на служебния си дълг. А аз бях герой. Бях убила човека, който бе застрелял Чарли. Не Лу, а аз. Историята вече бе разпространена. Сделката беше сключена. Алан ме обработи безупречно. Все едно ме бе наблюдавал, докато пораствам и знаеше кое е най-чувствителното ми място. Скрий истината. Живей с лъжата. Преглътни срама. Нека всичко да остане „в семейството“. И това бяха най-подходящите думи. Той засегна най-болезнените неща за мен. Не мога да ти кажа нищо за следващите няколко дни, Хич. Алан настоя да остана при него и съпругата му до погребението. Не си спомням почти нищо. Гледам снимката си на погребението, докато получавам наградата за смелост от Алан, и не си спомням, че това е станало. Но помня, че изгорих всички съболезнователни картички. Що се отнасяше до мен, това не бяха съболезнования, а обвинения. Наказанието, което не ми позволиха да изтърпя. Бях убила съпруга си, а дори нямаше да пострадам за това. Ето какво ми направи Алан Стюарт. И тогава загубих контрол и започнах да пия. — Кейт хвана ръката ми, доближи я до устните си и я задържа там, без да откъсва поглед от мен. — Трябва да изляза оттук.