Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Пликът беше пълен с изрезки от вестници. Разстлах ги на леглото ми, седнах с кръстосани крака и започнах да чета. Всички бяха от есента. Подредих ги по дати.

Когато прочетох изрезките, хоризонтът просветляваше. Чистачите вече бяха прибрали боклука. Чайките се бяха събудили и крякаха. Бръснарските ножчета и тостерите в цял Балтимор си вършеха работата.

Кейт ми бе казала, че е застреляла съпруга си. Разбира се, по погрешка. Преплетени жици или повреда в комуникациите, или един бог знае какво бе изпратило Чарли Ръсел от другата страна на полицейската засада и младата му съпруга бе изстреляла един-единствен куршум секунда преди да го познае. „Видях човек с насочен пистолет и го застрелях. Той падна като отсечено дърво. След секунда мъжът на стълбите ме простреля в рамото. Лу, детективът с мен, го уби. И дотук свършва истината“ — бе казала тя.

Изрезките съдържаха стандартната информация за биографията на Кейт Забриски и забележително безлична снимка — обикновено усмихнато лице под голяма полицейска фуражка. Имаше снимка и на съпруга й — хубав млад мъж с тънки мустаци. Двама влюбени млади хора. Сърцераздирателна история.

Най-сетне ми мина през ума, че трябва да поспя. Угасих лампата, но навън вече се бе съмнало. Сложих възглавницата на главата си и заспах.

За сутринта имах запланувано погребение. На Уебстър. Но в документите на бюрото в кабинета ми пишеше „Уебър“. Господи, дано името да е написано правилно на надгробната плоча. В това нямаше нищо лошо, освен че плочата трябваше да бъде оставена настрана, да чака появата на някой Уебър. Хрумна ми да се обадя на един познат на име Уебър и да го питам дали не проявява интерес. Навремето бяхме приятели, но преди няколко години се скарахме за нещо дребно. Реших обаче, че обаждането ми с предложение за погрешно надписана надгробна плоча едва ли ще разтопи леда между нас.

Но когато отидох на гробището, видях, че на плочата пише „Уебстър“. Погребението мина без засечки. Или само с една, ако става дума за мен. Стиснах ръцете на близките на Уебстър и дадох носната си кърпа на вдовицата. Докато излизахме от гробищата, забелязах, че един от опечалените — нисък и як плешив мъж с брада — извади лула от джоба си, напълни я и запали. Дръпна няколко пъти, после изтръска тютюна върху ковчега и прибра лулата в джоба си. Ще се изненадате, ако разберете колко много хора имат свои ритуали. Мъжът се върна при съпругата си, която игриво го боцна с пръст по корема. Двамата се прегърнаха и тръгнаха към колата си.

След погребението отидох в края на кея, който минава покрай „Ухилената стрида“ и се вторачих в пристанището. Правя го от малък. Гледката не е красива, но неизвестно защо, винаги ходя там, когато искам да размишлявам. Оживеният търговски свят беше далеч. Зад стоманодобивния завод се виждаше фабриката за захар, а по-нататък се извисяваха огромните кранове на Спароу Пойнт. Някъде там Кейт Забриски бе застреляла съпруга си.

Отидох на кея с надеждата да разнищя плетеницата от трупове около Кейт Забриски. Изрезките от вестници бяха разкрили много неща, но още толкова оставаха неясни. Алан Стюарт беше главният кукловод. Той бе приписал вината за смъртта на Чарли Ръсел от един човек на друг. Нямам представа какво се изисква, за да потулиш трагедията, че едно ченге е застреляло друго, но мисля, че Алан Стюарт ловко и бързо е дърпал конците. Освен доклада на съдебния лекар, в който сигурно е бил уточнен вида на куршума, убил Чарли Ръсел, шефът на полицията е трябвало да се погрижи и за останалите ченгета на сцената на инцидента. Те сигурно са знаели какво е станало. Историите на всички е трябвало да бъдат приведени в съответствие с „истината“. Как ли бе успял Алан Стюарт да се оправи с всички тези марионетки?