Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

След десетина минути натиснах паузата. Жената беше върху Гай. Екранът бе запълнен с тялото й с формата на цигулка.

— Спрях го! — извиках аз.

Кейт се появи на прага.

— Колко продължава записът?

— Още около пет минути.

— Има ли други?

— Да. Само на тази касета са пет-шест.

— Искаш да кажеш, че има и друга видеокасета?

— Да.

— Със същото?

— Да.

— Не знам, но ми се струва прекалено.

— И на мен. Ще гледаш ли още?

— Не. Схванах основната тема.

— Позна ли жената?

— Да.

Отново пуснах записа. Тялото на жената се тресеше, а главата й се мяташе ту наляво, ту надясно. Косите й се развяваха. Профилът й се видя ясно. Малък нос. Високи скули. Лукави, лисичи очи. Спомних си, че за последен път видях това лице по телевизията. Тогава съпругата на шефа на полицията бе погледнала раздразнено камерата. Сега обаче в изражението на Аманда Стюарт нямаше раздразнение. Тя очевидно страхотно се забавляваше. Тенисистът явно чукаше хубаво и госпожа Стюарт се наслаждаваше на всяка секунда.

— Хубава е, нали? — попита Кейт. — Прилича на Грейс Кели.

— Всички казват така. Мисля, че е малко по-едра от нея в бедрата.

— Говорех за лицето й.

— Предполагам, че записът е направен не само за да разкрие на света прелестните бедра на Аманда Стюарт.

— Мисля, че е по-важно какво прави с тях. И с кой.

— С кого.

— О, Хич. Има ли значение, по дяволите?

Гай Фелоус се опитал да изнудва Алан Стюарт. Преди няколко месеца в кабинета на Алан Стюарт се появили десетина снимки, направени от видеозаписа. Образите били мъгляви, но достатъчно ясни, за да взривят кампанията му за губернатор. Фелоус искал сто хиляди долара, срещу които Алан Стюарт щял да получи всички записи на лудориите на дейната си съпруга. Оригиналът бил във Фелоус, а копието — в Каролин Джеймс. Копието беше видеокасетата, която притежаваше Кейт.

Но Алан Стюарт не се хванал на въдицата. Големите хора смачкват дребните насекоми. Никога не става обратното. Гай Фелоус беше хубав и сексапилен. Но конфликтът с хора като Алан Стюарт показваше, че е и глупав. И Алан Стюарт не се беше отказал от плановете си да стане губернатор, докато Гай Фелоус гниеше в пръстта. Това не може да е било част от плановете на тенисиста. Освен ако наистина не е бил адски тъп.

Отначало Кейт не била в течение на нещата, защото била един от лоялните воини на Алан Стюарт, но се досетила какво става.

Шефът на полицията нямал намерение да дава пари на Гай Фелоус. Това било първото и най-лесното решение. Не съществувала гаранция, че Гай Фелоус няма да запази копия на видеозаписите и да изнудва Алан Стюарт до Деня на Страшния съд, който, ако сте забелязали, непрекъснато се отлага. Пък и нямало начин човек като Алан Стюарт да позволи да го командва някакъв тъпанар като Гай Фелоус.

Според Кейт, историята със снимките била пазена в тайна. Знаели само Алан Стюарт и Джоуел Хъчинсън. Старият ми приятел Хъч. Той е роден точно за такива неща. Представих си го как разхлабва възела на вратовръзката си, навива ръкавите на ризата си и разсъждава на глас какво да направят, докато кандидатът крачи из кабинета и измисля стратегии, а в следващия миг проклина съпругата си и Гай Фелоус.

Но дали Хъч би предложил да убият тенисиста? Отново си спомних безумната му усмивка. „Доволен ли си? Сега по-добре ли се чувстваш?“

Дали беше толкова откачен?

Гай Фелоус не си бе направил труда да скрие самоличността си на снимките. Дори да го бе сторил, няколко шамара щяха да убедят Аманда Стюарт да каже името му. Според Кейт, Хъч стигнал до извода, че Гай Фелоус има партньор. Снимките явно били заснети от видеокасета. Нещо повече, различните ъгли и образите в близък план доказвали, че камерата не е била статична, а някой я е контролирал, като правел всичко възможно лицето на Аманда да се вижда ясно. Както и всичко останало от нея. А това вече било проблем.

Нещата около Гай Фелоус били ясни. Но за партньора му?

— Джоуел започна да нарича партньора „Застраховката“ — каза Кейт. — „Не можем да разобличим Гай Фелоус, докато не пипнем и Застраховката.“ Така говореше.

Гай Фелоус не бил изпратил мръсните снимки по пощата. Можело дори да е влязъл в кабинета на Алан Стюарт и да ги е оставил на бюрото му.

Глупав, но дързък мъж. Понякога това е опасна комбинация.

Следобед дъждът най-после спря. Небето беше сиво, а въздухът — неподвижен. Мисля, че Кейт и аз започнахме да страдаме от първата фаза на клаустрофобия, защото от двайсет часа не бяхме излизали от апартамента й. След бурята въздухът стана топъл и лепкав. Кейт явно нямаше климатична инсталация. Не видях и вентилатор. Седяхме един срещу друг и тя ми разказваше историята си.