Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Кейт изглеждаше по-спокойна, отколкото на предишните ни срещи. Тя посочи картина на момченце с бяла като тебешир кожа, което влачеше малка лодка. На фона се виждаше нещо като медицинска топка и плюшен лъв.

— На кого би му хрумнало да нарисува подобно нещо? Побиват ме тръпки. И като говорим за страшни неща, защо си станал погребален агент?

Не бях в настроение да говоря за случилото се с родителите ми и за камиона с бира. Кейт и аз разговаряхме само за покойници. Не исках да замесвам в тази история майка ми и баща ми.

— Семеен бизнес — отговорих аз.

— Не те ли притеснява?

— Защо? Професията на погребален агент е една от най-древните, наред с адвокатите и проститутките. Пък и не ни се налага да си изкарваме хляба по нечестен начин.

Кейт се засмя. Не съм сигурен, но мисля, че за пръв път я виждах да се смее.

— Имаш хубава усмивка — отбелязах аз.

— Благодаря. И ти.

Виж ти. Никой не ми беше казвал такова нещо.

— Разкажи ми за брака си — продължи Кейт. — Съжалявам. Това беше прибързано. Имах предвид…

Тя неочаквано се изчерви.

— Кое? Разводът ли?

— Забрави, че те попитах. Не е моя работа.

— Виж какво, може да ми задаваш всякакви въпроси…

— Освен? — прекъсна ме Кейт.

— Но първо трябва да изясним някои неща. Искам да знам защо се престори на Каролин Джеймс. Защо тя се самоуби. И защо ти се опита да уредиш погребението й, преди тя да е умряла.

Кейт ме погледна натъжено.

— Още нещо?

— Ще си помисля.

Тя започна да си играе с вилицата.

— Добре. Каролин Джеймс се страхуваше за живота си. Беше уплашена до смърт.

— От кого? От Фелоус?

— Тя не се страхуваше, че Гай може да я убие. Но той наистина я биеше. Държеше се много лошо с нея. А Каролин не можеше да се отърве от него.

— Тогава кой е искал да я убие?

— Същите хора, които убиха Фелоус.

— Хора?

— Човек. Все едно. Каролин бе изпаднала в паника. Тя беше съвсем сама. Нямаше семейство, нито истински приятели. Единственият човек, на когото разчиташе, беше Гай. А той я биеше. Има и още нещо.

— Какво?

— Гай я забърка в ситуация, която я уплаши до смърт. Аз исках да спася Каролин Джеймс. Разбираш ли?

— Да.

Сервитьорката беше донесла салатите ни, но ние не ги бяхме докоснали.

— Защо просто не я накара да се премести в друг град? — попитах аз.

Кейт поклати глава.

— Нямаше да стане. Каролин не само страдаше от параноя, че животът й е в опасност. Наистина беше така. Можеше да я проследят и да я намерят. Стигнеше ли се дотам, тя нямаше къде да се скрие. В това беше проблемът.

И тогава ми стана ясно. Е, поне отчасти.

— Искала си фалшиво погребение, нали? Все едно Каролин Джеймс е мъртва, така че повече да не я търсят.

Кейт насочи вилицата към мен.

— Хрумна ми точно тази глупава идея.

— Не знам, Кейт. На мен ми звучи добре.

— Дали щеше да излезе нещо?

— Сериозно се съмнявам.

— Тогава идеята е глупава. Това беше импулсивна мисъл, Хич. Когато дойдох в погребалния дом, се нуждаех от време, за да помисля. Имах тежък ден. Случайно видях, че хората влизат там и ми хрумна онази налудничава идея. Какво би станало, ако всички помислят, че Каролин Джеймс се е самоубила? И докато се усетя, вече стоях до ковчега на мъртвеца.

— Кой искаше да я убие? От кого трябваше да бяга? Ти си ченге: Защо не се е обърнала към теб за помощ?

— Каролин не знаеше, че съм ченге.

— А за каква те мислеше?

Кейт наведе глава.

— За любовница на Гай Фелоус. Или поне за една от тях.

— Беше ли му любовница?

Сервитьорката донесе яденето. Пушената ми треска ухаеше на чесън и беше гарнирана с картофено пюре, броколи и моркови. Костурът на Кейт изглеждаше много вкусен. Дадоха ни и по една чинийка с резенчета лимон. И чай с лед. Към рибата на Кейт имаше ориз. Кейт ме погледна и каза:

— Да.

Задъвках пушената треска, но не усетих вкуса й.

Кейт отказа да говори за Гай Фелоус и Каролин Джеймс.

— Нуждая се от почивка, Хич. Не може ли срещата ни да бъде съвсем обикновена?

— Имаш предвид да платя вечерята и после да те целуна за лека нощ?

— Точно така. И да разговаряме за незначителни неща. Знам, че ще трябва да се преструваме, но реалността ми е дошла до гуша. Нужна ми е почивка.

— Тогава може би не съм най-добрият ти избор — предупредих я аз, — защото ти провокира у мен множество въпроси.

— Знам. Разбирам. Но… положението ми е много деликатно. Стават лоши неща. Не искам да те замесвам.

— Защо е деликатно положението ти?

— Моля те, нека срещата ни да бъде обикновена. Двамина скучни човеци с прозаичните си проблеми. Само тази вечер. После обещавам бързо да съсипя живота ти. Но не сега.