Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Какво предложение.

— Знаеш какво имам предвид. Никакви ченгета и побойници. Предполагам, че не съм създадена за тази работа, както мислех. Или поне вече не е така. Искам съвсем обикновена вечер. Ще бъдеш ли скучният ми събеседник?

Предложението беше примамливо.

— Добре, съгласен съм. Но само тази вечер. И си изяж рибата, защото ще изстине.

Започнахме да се храним и поговорихме за картините в ресторанта. Разказах й за работата на Джулия и как е станала известна в местните художествени среди и в Скандинавските страни.

— Странно — отбеляза Кейт.

— Кое?

— Тя е много красива. Обзалагам се, че снощи е имало нещо повече от вратове, извити към нея.

— Джулия е свястна. Но не е кон, който можеш да оседлаеш, това е всичко.

— Мислиш, че няма да се омъжи за Питър Морган, така ли? Ако, разбира се, той й предложи.

— О, Морган вече й е предложил. Знам ли. Джулия е ненаситна за преживявания. Сигурно е изкушение да се омъжиш за милионер.

Кейт направи гримаса.

— Искаш да кажеш, че има жени, които се омъжват само за пари?

— Знам, че си шокирана.

Бъбрихме още малко по този начин. Кейт каза, че иска скучна вечер, а има ли нещо по-досадно от разговор за бивша съпруга?

После споделихме безобидни истории за младостта си. Разказах на Кейт за родителите ми и за дните им като телевизионни звезди. Тя ми разказа за летните си ваканции в Западен Мериленд.

Десертът беше хубав. Платих сметката. Скучната ни среща протичаше чудесно.

Сетне отидохме на пристанището и взехме под наем лодка, която не е предназначена за човек, висок метър осемдесет и седем. Докато гребях, коленете ми опираха в ушите. Имах чувството, че съм гигантски скакалец. След час Кейт и аз слязохме на брега и се разходихме по кея. Качихме се на Федерал Хил и седнахме на оръдията, насочени към пристанището. Разказах й как съм бил заченат в Къщата със знамето и добавих, че някой път може да я заведа там.

Кейт слезе от оръдието, приближи се към мен и тихо каза:

— Благодаря за срещата, Хич.

— Моля.

Целунахме се. Само пет секунди. Кейт погали лицето ми.

— Ще постъпиш разумно, ако веднага забравиш всичко за мен — прошепна тя. — Говоря сериозно.

— Знам. Но се боя, че съм неразумен.

— Тогава ме целуни пак, глупчо. Досущ като във филмите.

Втората целувка продължи петнайсет секунди. Но третата беше два пъти по-дълга и аз слязох от оръдието, за да прегърна Кейт.

— За пръв път целувам ченге — признах аз.

— А аз — погребален агент.

— Нощ на първи преживявания.

Кейт гризна ухото ми.

— Ако побързаме, ще има време и за още преживявания.

Мъжките ризи са направени за жени. Гол мъж, който е облечен в женска рокля и носи две чаши кафе, съвсем не изглежда като гола жена в мъжка риза. Наречете го клише на мъжката фантазия, ако щете, но не ми пука. Аз съм човек. При това мъж. И докато отмятах завивките, за да сторя място на Кейт Забриски, аз не можех да реша за кое по-напред да й направя комплимент — за уханието на кафето или колко добре й стои ризата ми. Опитах се да спомена и двете.

— Изглеждаш толкова добре, колкото приятно ухае кафето.

— Обзалагам се, че го казваш на всички жени, които ти носят кафе в леглото.

— Може би. Но с другите вероятно се опитвам само да спечеля червени точки. А на теб го казвам съвсем сериозно.

Тя се усмихна.

— Имаш сантиментално изражение, Сюъл.

— След полов акт ставам сантиментален. Изкушавам се да заключа вратите и да запазя завинаги този миг.

— Много мило. Мога да те въртя на малкия си пръст, така ли?

Протегнах ръка и докоснах бедрата й.

— Предпочитам да ме въртиш между тях.

— Не си съставяй погрешно мнение за мен, само защото те целунах на първата ни среща.

— Не е заради целувката.

— Между другото, ти си виновен за всичко.

— Защо?

— Позата ти на оръдието беше много предизвикателна.

— Да, вярно.

Кейт се наведе и остави на пода чашата си.

— Онова сантиментално изражение след половия акт изчезна.

— Да. И сега усещам грохот преди половия акт.

— Грохот?

— Да.

— Сигурен ли си, че не е стомахът ти? Не си ли гладен? Мога да те нахраня.

И аз оставих чашата си на пода.

— Убеден съм.

— Да ти кажа ли какво включва менюто?

— Вече надникнах.

— Добре тогава. Казвай си поръчката.

Събудих се късно сутринта. Косите на Кейт гъделичкаха носа ми. Ръката ми беше под гърба й. Ходеше ми се до тоалетната. Внимателно протегнах левия си крак, но после мигновено трябваше да застана неподвижно, защото прасецът ми заплашваше да се схване. Лакътят ми беше изтръпнал. Кейт спеше. На лявото й рамо имаше малък белег. Забелязах, че ризата ми е на пода. Отпред имаше голямо петно от кафе.