Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Съвършените преживявания никога не се повтарят. Снощният секс и сутрешните ни закачки вече потъваха в забрава и скоро щяха да останат само спомен. Но в момента трябваше да се изпишкам.

Кихнах и кракът ми се схвана.

Кейт се стресна и се събуди.

— Какво правиш, по дяволите?

— Нищо.

— Господи!

Изгарям от любопитство да знам колко може да продължи един меден месец.

— Трябва да отида до тоалетната — едновременно казахме Кейт и аз.

— Първо дамите — добавих аз.

— Благодаря — каза тя и ритна кафеника, докато отиваше в банята, после гневно се вторачи в мен.

— Какво има?

— Нищо — отговори Кейт и влезе в тоалетната.

А хората се чудят защо живея сам.

Небето беше покрито с тъмни, лилаво-сини облаци. Хладен ветрец развяваше завесите в хола на Кейт. Разнесе се гръмотевица и започна да вали проливен дъжд.

Кейт и аз се бяхме облекли и бяхме възвърнали самоконтрола си. Предложих да си тръгна, но тя настоя да остана.

— Трябва да поговорим.

Обадих се на леля Били, за да проверя дали има мъртъвци, които трябва да погреба. Нямаше. Звъннах и на Джил Ванс, но ми отговори телефонният секретар. Оставих съобщение, че съм катастрофирал със самолет в Андите, но мулетата са тръгнали и ще пристигна навреме за утрешната репетиция, обаче ще пропусна днешната.

— Това пък какво беше? — попита Кейт.

— Участвам в пиесата „Нашият град“. Играя ролята на помощник-режисьора. Успях да се измъкна и да не уча репликите си, затова днес няма да съм необходим.

— Актьор ли си? Актьор и погребален агент?

— Свиря и на хармоника. Аз съм ренесансова личност.

— Виж ти.

Продължаваше да вали. Кейт бе запалила единствената лампа и в стаята беше много уютно.

Тя пусна класическа музика по радиото и намали звука. Дъждът барабанеше по стъклото на прозореца. Изтегнах се на дивана и започнах да прелиствам списание с материал за тропическите острови. Кейт беше нервна. Накрая оставих списанието и я попитах дали иска да поговорим за изминалата нощ. Тя ми се усмихна мило.

— Не е необходимо.

— Добре. Ако искаш да говорим за нещо, ще бъда в Таити. Обади ми се — рекох аз и отново взех списанието.

— Трябва да поговорим, Хич.

Кейт стана, приближи се до прозореца и се вторачи в дъжда, после пак седна на стола. Надигнах се и хвърлих списанието на масичката за кафе.

— Трябва да ти кажа какво става. Искаш да знаеш, нали?

— Да.

Кейт не добави нищо повече. Сетне неочаквано се разплака. Не ридаеше. Сълзите се стичаха по лицето й.

— Съжалявам. Чакай малко — каза тя и преглътна сълзите. — Би трябвало да се почувствам по-добре.

— Чувстваш ли се по-добре?

— Не.

Кейт се приближи до шкафа и извади видеокасета.

— Готов ли си да се забъркаш в нещо много неприятно и опасно?

Погледнах надписа на кутията.

— Мисля, че преувеличаваш въздействието на „Пинокио“.

— Не е „Пинокио“. Само държа видеокасетата в тази кутия.

Тя сложи касетата във видеото, взе дистанционното управление и седна до мен.

Екранът проблесна няколко пъти. Кейт изключи звука.

Записът започна. Явно беше любителски. Датата и часът просветваха в долния ляв ъгъл на екрана, на който се появи легло. Камерата рязко се насочи наляво. В стаята влязоха мъж и жена. Тя бе навела глава и се подпираше на мъжа, който събу обувките си. Той погледна право в обектива. Явно знаеше, че го снимат.

— Гай Фелоус — казах аз. — Коя е жената?

— Гледай.

Камерата се върна в първоначалното си положение и се фокусира върху леглото. Не виждах лицето на жената, защото гърбът на Гай пречеше. Двамата се целунаха. Жената му помогна да съблече ризата си, без да отлепя устни от него. После заби нокти в рамото му.

— Господи — отвратена измърмори Кейт.

Гърбът на Фелоус изпълни екрана.

— Операторът никак не го бива — отбелязах аз.

— Не е оператор, а Каролин Джеймс.

Гай Фелоус започна да целува жената по шията. Тя отвори очи и погледна към обектива.

— Тя не знае, че я снимат, нали? — попитах аз.

— Не — потвърди Кейт и стана. — Ей сега ще се върна. Не искам отново да гледам всичко това. Можеш да го спреш, ако решиш, че си видял достатъчно. Ще проявя разбиране, ако изгледаш всичко. Има страхотен секс.

Кейт ме докосна леко по рамото и отиде в спалнята, а аз се настаних удобно да гледам. Всъщност, не видях нищо изненадващо. Само неутолим апетит за секс от страна на двамата участници. Камерата не можеше да следи всички подробности и често показваше само нечие бедро или задник. Но понякога даваше в близък план лицето на жената, което изразяваше сладострастие. Изкуших се да включа звука, но знаех какви звуци ще чуя.