Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Измънках някакво извинение, макар че не бях сигурен за какво се извинявам.

— Чакай да изясним нещата. Шефът ти, Алан Стюарт, по всяка вероятност следващият губернатор на този щат, те повиква в кабинета си и ти казва, че някакъв изнудвач, треньор по тенис, чука жена му и заплашва да направи публично достояние порнографски видеокасети. И като част от задачата ти, Стюарт иска да спиш с онзи тип. Това влиза ли в служебната ти характеристика? Да сервираш кафе и да прелъстяваш заподозрени?

— Не сервирам кафе.

— Съжалявам, но ми се струва, че нещо в цялата тази история показва Алан Стюарт, меко казано, в неблагоприятна светлина.

— Да си ме чул да казвам, че ми беше приятно?

— Аз само…

— Ако обичаш, не подмятай плоски шеги по мой адрес.

— Съжалявам, Кейт, не исках думите ми да прозвучат така. Но не разбирам каква власт може да има Алан Стюарт, че да ти заповядва да спиш с изнудвач.

Тя пое дълбоко въздух и се вторачи навън. Там нямаше нищо интересно. Улица. Коли. Паваж.

После Кейт се обърна към мен. Гневът й бе преминал. Беше бледа и несигурна.

— За това има строги правила, Хич.

— Тогава как… — Млъкнах. Кейт щеше да ми каже. Не беше нужно да я тормозя.

— Разследването беше неофициално. Не се водеше по никакви правила. Имах свободата да правя каквото сметна за необходимо, за да се сближа с Гай Фелоус. Алан ме повика в кабинета си и ми се довери. Помоли ме да науча каквото мога за Гай Фелоус. Поиска го като лична услуга.

— Кейт… това не е ли ужасно голяма лична услуга?

Тя въздъхна.

— Да, така е.

— Не можеше ли да откажеш?

Кейт наведе глава. Едва чух отговора й.

— Бях му длъжница.

Станах от дивана и се приближих до нея. Докоснах ръката й и тя ме погледна в очите. Изглеждаше много уморена.

— Какво му дължеше, Кейт? Колко голяма услуга може да дължиш някому?

Тя се вторачи в лицето ми, но явно не видя онова, което търсеше. После отиде в кухнята и донесе бутилка „Уайлд Търки“ и две чаши.

— Какво смяташ да правиш? — попитах аз.

— Моля те да ми налееш питие. Вкъщи съм си, за бога.

— Сигурна ли си, че искаш да пиеш?

— Вече не съм сигурна за нищо, Хич. И това е проблемът. Но може би ако разкажа всичко, ще успея да подредя мислите си. Съжалявам, ако алкохолът ми помага, но в момента е така. Е, ще ме поучаваш ли, или ще ми бъдеш приятел?

Не мислех, че двата избора, които ми предлага Кейт, са единствените. Тя не дочака отговора ми.

— Добре. Аз ще налея. — Кейт седна на дивана и напълни чашите, сетне ме погледна. — Не ме карай да пия сама, за бога. Моля те.

Взех едната чаша. Полагайки усилия, Кейт започна да разказва.

— Причината… Услугата, която дължах на Алан… Излъгах те, Хич. За съпруга ми.

— За престрелката ли?

— Това наистина се случи. Провалилата се засада. Но не стана точно така, както ти казах. Човекът на стълбите не застреля Чарли. Той стреля по мен. Улучи ме в рамото. От това е белегът, за който снощи беше достатъчно учтив да не попиташ.

Беше сутринта, но не спорих.

— Добре. Онзи тип те е прострелял. А другото ченге?

— Лу Бауман.

— Бауман е застрелял онзи тип на стълбите. Това вярно ли е?

— Да.

— Тогава какво пропускам, Кейт?

— Чарли. Пропускаш съпруга ми, който лежеше и умираше от загуба на кръв.

— Но нали току-що каза, че мъжът на стълбите не е стрелял по него.

Кейт взе чашата си и протегна ръка.

— Виждаш ли колко е стабилна? Забелязваш ли, че чашата не трепери? Подготвени сме отлично. Прекарваме часове наред на стрелбището и когато настъпи мигът да извадим пистолетите, ръцете ни не помръдват.

Кейт беше абсолютно права. Ръката й не потрепваше. Тя изпи питието си и остави чашата на масата.

— Мъжът на стълбите не уби съпруга ми. Аз застрелях Чарли — прошепна Кейт.

Господи, каква тъжна бъркотия. Нямам предвид апартамента ми, а заплетената история на Кейт. Но в апартамента ми наистина цари хаос и аз обвинявам за това Алкатраз.

Необходимо ми е или по-голямо жилище, или по-малко куче. Но съм доволен от онова, което имам, затова се оправям някак.

След потресаващото си признание Кейт ме помоли да си тръгна. Попитах я дали е добре и тя отговори:

— Не. Но ще се чувствам още по-зле, ако останеш и се държиш мило с мен. Историята е много объркана, Хич. Не знаеш дори половината.

Тя се приближи до бюрото, извади дебел плик и ми го даде.

— Това ли е половината? — попитах аз.

— Днес не съм в състояние да ти кажа нищо повече. Изтощена съм. Прочети това. По-голямата част са измислици, но ще добиеш представа за… Прочети го.