Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Свих рамене. Не ми беше трудно да го направя. Кейт продължи и ми разказа как е извършвала арести, как е давала показания в съда и е помогнала на един-двама прокурори да пъхнат отрепките в затвора.

Тя осъществила мечтата си. Нахлувала в къщите и апартаментите в Балтимор и се явявала герой за жени и деца, чиито съпрузи и бащи ги биели.

— Отначало се чувствах страхотно. Благородна, справедлива и силна.

Но докато обажданията за семейно насилие продължавали, Кейт осъзнала, че зад всяка нейна намеса стои грубиянин, който пребива близките си. Тя знаела, че върши добри дела, но песимизмът й нараствал.

— Вече не исках да съм леката кавалерия. Да спасявам хората беше хубаво, но обикновено отивах твърде късно. Виждах израженията на онези жени и деца и те неизменно бяха едни и същи. Благодарни. Но на лицата им винаги бе изписан въпросът: „Къде бяхте досега, по дяволите?“. Или: „Благодаря, но злото вече е сторено“. И аз разбирах това. Слагах белезници на кучите синове, но ми се искаше да го бях направила по-рано, преди да са възникнали неприятностите. — Кейт изпи лимонадата си и ядосано плъзна чашата по масата. — Нямаме право да арестуваме мъже, които тормозят или унижават съпругите или приятелките си. Това е проблемът. И аз исках да го реша, преди да има пострадали. Искаше ми се да забелязвам насилниците на улицата, преди да са се запознали с бъдещите си съпруги или приятелки. Да мога да опра пистолета в лицето им и да им кажа дори да не си помислят да ги бият. Знам, че е абсурдно. Но ми писна да пристигам, след като злото е сторено. Това не беше достатъчно за мен. После срещнах Чарли. Той беше детектив. Бе започнал като патрулиращ полицай и се бе издигнал. Слушах с какво се занимава и ми звучеше много по-хубаво от онова, което правех аз. Детективите разпознават проблема и го проследяват до източника. Не арестуват хлапета, които пушат марихуана, а залавят пратки на пристанището и слагат белезници на босовете. Вършат неща, за които се дават награди. Ето защо реших да стана детектив. Тази работа ми се струваше много по-удовлетворяваща, защото детективът се опитва да изтръгне корена на злото, а не да налага с палката злосторниците един по един. Работех извънредно. Навирах си носа в разследванията на детективите. Ходех на засади и предлагах да бъда включена в подкрепленията. Или казано на полицейски жаргон, целувах задници. Така се прави кариера.

Кейт знаела, че трябва да прави това години наред, но нямала нищо против. Двамата с Чарли се сближили.

— Оженихме се през лятото. Не отидохме на сватбено пътешествие, защото току-що бяха възложили случай на Чарли. Сметище за индустриални отпадъци. Той го наричаше блато за пари и смяташе, че разследването ще продължи няколко месеца. Но въпреки това планирахме медения си месец. Решихме да отидем в Мексико. Там е евтино и искахме да бъдем на плажа. Взехме си брошури и ги разглеждахме няколко пъти в седмицата. Месец след сватбата Чарли трябваше да започне да действа под прикритие. Не ми каза подробности за случая и каква точно е задачата му. Това е разумен професионален избор, когато в къщата има две ченгета. Отделът насърчава такава политика между женените. Знаех само, че Чарли ще се представя за работник. Отначало работата го съсипваше. Връщаше се вкъщи капнал от умора. Уверяваше ме, че не се занимава с нищо опасно. Но аз не му вярвах. Той обаче твърдеше, че контролира положението.

Очите й се напълниха със сълзи, които дойдоха неочаквано. Кейт, изглежда, също се изненада, прехапа устни и отмести поглед встрани. Отворих уста да кажа нещо, но тя вдигна ръка, за да ми направи знак да мълча.

— Една нощ ме извикаха за подкрепление в Спароус Пойнт. Ченгетата бяха устроили засада, но нещата не вървяха добре. Двама детективи бяха простреляни. Партньорът ми и аз отидохме там. Знаеш го. Крук.

— Златокосото момче? Били сте партньори?

— За кратко. Все едно, засадата се прецака. Единият детектив, Конъли, беше прострелян в крака. Когато Крук и аз отидохме там, Конъли току-що бе излязъл от склада. Състоянието му беше добро. Крук сложи турникет на крака му. Извадих пистолета и влязох. Намерих Лу, другият детектив. Той ми направи знак да се наведа. На стълбите на десетина метра над главата ми имаше човек, който криеше нещо зад гърба си. Лу не можеше да се прицели добре в него. Неочаквано на около шест метра от мен някой излезе от мрака.

— Имало е двама мъже?

— Да. И другият се прицелваше в мен. Ръката му се вдигна и аз разбрах, че ще ме улучи. После изведнъж го познах. Но преди да кажа нещо, се чу изстрел. И той падна. Обърнах се да видя откъде бе дошъл изстрелът. В същия миг Лу успя да се прицели и застреля онзи тип на стълбите.