Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

И тази вечер на ръката му бе увиснала една особено красива жена. Роклята й беше без презрамки и обвиваше тялото с формата на цигулка от едрите гърди до коленете. Имаше и цепка, която щедро разкриваше възхитително бедро. Роклята беше морскосиня, изпъстрена с големи риби и водни кончета. Косите на хубавицата бяха прибрани на кок. Беше си сложила безвкусна, стъклена диадема. На ушите й се поклащаха дълги, лъскави обеци, които вероятно струваха пет долара. И беше боса.

— Изглежда Питър е хванал свободомислеща откачалка — подигравателно подхвърли някой.

— Внимавай — рекох аз и го сръгах в ребрата. — Говориш за свободомислещата ми, откачена бивша съпруга.

И Джулия се бе озовала на коктейла.

Ексцентричната двойка предизвика вълнение. Комбинацията беше трепач. Пари и изкуство. В това има нещо безспорно сладострастно.

Джулия не беше по-малко изненадана от мен, че ме вижда. Тя ме огледа от главата до петите и каза:

— Хубав костюм.

— Значи това е мъжът, за когото ми каза толкова малко — рекох аз, когато Джулия ме представи на Питър Морган. — Пази ви в тайна.

— Знаеш, че не обичам да се хваля — престори се на свенлива тя, после се наведе към мен и театрално прошепна в ухото ми така, че всички да чуят. — Той е фрашкан с пари.

Стиснах ръката на фрашкания с пари мъж. Той ме погледна право в очите. Изглеждаше дружелюбен, но не ми хареса.

— Приятно ми е да се запознаем, Хичкок.

— Хич и аз бяхме женени за малко — каза Джулия. — Това попречи на приятелството ни и побързахме да се разведем.

— Благодаря ти, че споделяш тази прекрасна история — рекох аз и представих Кейт.

— Като в Забриски Пойнт — отбеляза Питър Морган и обясни, че това е местност в Долината на смъртта.

Очите на Джулия блеснаха. Тя явно се забавляваше.

— Значи сте от Долината на смъртта?

— От Краков съм — безучастно отговори Кейт, после се обърна към Морган. — Аристократи и хора от простолюдието. Разнородна тълпа, а?

Той се изчерви. Очевидно това беше болното му място — че е баснословно богат и член на висшето общество. Кой би предположил?

— Къде са ти обувките, Джулия? — попитах аз. — Кой знае кога са чистили пода.

— Искаше да си сложи чехли, за да подхождат на роклята — обясни Питър Морган. — В колата са.

— Трябва да видиш колата му, Хич. Има размерите на малка държава — рече Джулия и докосна диадемата си. — Харесва ли ти?

— Готина е. Издокарала си се като Пепеляшка на бала. Само дето си загубила кристалните си пантофки.

— Роклята ми е страхотна, нали? Видях я в един бутик и се влюбих в нея.

— Хубава е — рече Кейт.

— Благодаря. И вашият тоалет е хубав — усмихна се Джулия.

— Не е хубав, но все пак благодаря.

Не исках да приключвам този разговор, затова казах на Морган:

— Хей, и вие изглеждате страхотно.

Той се подсмихна, погледна ме подигравателно и хвана Джулия за ръката.

— Беше ми приятно да се запознаем. А сега ще се разходим.

Морган дръпна Джулия, която не устоя и ни махна през рамо. Алан Стюарт ги забеляза и се насочи към тях.

— Искаш ли да си тръгнем? — попита Кейт. — Гледам стълбите там горе и започвам да си мисля как ще хвърля някого оттам. Това е знак, че момичето вече не се забавлява на купона, нали?

Отправихме се към вратата и в същия миг се появи втората изненада. Тя влезе в залата, приближи се до Алан Стюарт и предложи бузата си за целувка. Беше русокоса и поразително красива. Идеални зъби. Съвършена осанка. Самоуверена.

— Струва ми се позната — отбелязах аз.

— Това е съпругата на Алан. И тя от фамилията Морган. Аманда Морган Стюарт. Близначка на Питър.

— Колко е малък светът.

Аманда Стюарт се държеше с всичката грациозност и очарование, които се очакваха от нея в ролята й на бъдеща първа дама на щата Мериленд.

— Не прилича на брат си — казах аз. — Освен може би по зъбите.

— Момчетата и момичетата близнаци не са еднакви.

— Но наистина ми се струва позната — повторих аз. Бях сигурен, че съм я виждал, но не можех да си спомня къде.

— Ами, тя прилича на Грейс Кели. Може би затова ти се струва позната.

Аманда Стюарт се засмя на нещо, което каза съпругът й. Смехът й прозвуча като звън на строшен кристал.

Точно така. Грейс Кели. Жената, която мина покрай мен и влезе в крайградския клуб. Парче лед в топъл ден. Половинката на доскорошната двойка по тенис.

Разбира се, не онази половина, която бе наръгана с нож.

Кейт Забриски бе решила да стане ченге в една юлска вечер, когато била на дванайсет години. Летният ден бил задушен и влажен.