Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Джоуел Хъчинсън го бе избрал за първия коктейл на предизборната кампания на Алан Стюарт.

Хъч и аз стояхме на входа. Библиотеката беше пълна с най-верните хора на Алан Стюарт — мъже и жени в елегантни облекла. Всички се усмихваха, бъбреха и държаха чаши. Сред светилата разпознах Харлан Стилман, сенатор от Източното крайбрежие. Стилман говореше бавно, разсъждаваше бързо и беше хитър като дявол политик, който беше в Сената от сто и петдесет години, плюс-минус няколко. Привърженик на старата школа. Проницателен и авторитетен играч. Влиянието му беше огромно. Политик, който може да накара и мъртъвците да гласуват.

Представителният възрастен мъж напълни лулата си и я запали. В днешно време пушенето е забранено почти навсякъде, но кой би се осмелил да направи забележка на Харлан Стилман? Русокосото маце с тяло във формата на цигулка, увиснало на ръката му, беше или любовницата, или внучката му. Не бих се обзаложил кое от двете. Направих комплимент на Хъч за квартета, който свиреше класическа музика.

Хъч не се изненада, че ме вижда, както очаквах.

— Радвам се да те видя отново, Хич. Търсиш още безплатни наденички, а?

Засмях се. Но той вече се съсредоточаваше върху красивата жена до мен.

— Здравей, Кейт.

— Как си, Джоуел?

— Не ми плащат, за да се оплаквам. А ти?

— Освен че ме принудиха да дойда тук, добре съм.

— Би трябвало да гледаш на това като на привилегия.

Кейт се обърна към мен.

— Разбра ли, това е привилегия.

— Не знам какво е привилегия — отбелязах аз. — Може би да получиш намаление за ковчега, когато ти дойде времето?

Хъч се ухили на Кейт.

— Пак се започна. Тази малка привилегия не изглежда ли по-добре?

— Да, Джоуел, купонът ти несъмнено е по-приятен от погребение — монотонно рече Кейт. — Няма да споря с теб.

Разговорът явно доставяше удоволствие на Хъч.

— Хайде, Кейт, спори с мен. Това е едно от нещата, които правиш най-добре.

— Да ти го начукам, Джоуел.

Кейт гневно се отдалечи от нас и се смеси с тълпата. Очите ми я проследиха. Тя се насочи право към бара.

— Вие двамата се познавате, а?

— Кейт Забриски ме мрази и в червата — засмя се Хъч.

— И аз така си помислих.

— Много й се събра. Не знам дали четеш вестници, но преди шест месеца Кейт изживя звездния си миг.

Поклатих глава. Не знаех нищо по въпроса.

— Кейт Забриски стана герой. Но славата не й се отрази добре. По разбираеми причини. Но това е нейна работа. Откакто съм с Алан, се опитвам да я накарам да се появи в медиите. Тя е истинска придобивка за кампанията му.

— Сериозно?

— И още как. Жените я уважават, а мъжете искат да я чукат.

— Завиждам на умението ти да подбираш думите.

— Хей, не се вкисвай, Хич. Знаеш какво искам да кажа.

— Току-що го каза.

— Въпросът е там, че мога да направя много неща с героизма на едно ченге. Това е хубав аспект. Но Кейт не иска и да чуе.

— Може би не подкрепя Стюарт.

— Нищо подобно. Тя го обожава . Той я направи детектив. Исках да разлепя навсякъде плакати с лика й, но Алан не ми позволи.

— Звучи разумно.

— Е, да. Не спорих. Но Кейт не ме обича.

— Тя е еврейка.

— Няма значение. Но нещо е сбъркана.

— Колко тъжно.

Хъч тръгна към бара, после спря и се върна при мен. Физиономията му беше озадачена.

— Между другото, какво правиш тук с Кейт Забриски?

— Засвидетелствам й уважение.

— Да — ухили се той. — Точно така.

Забелязах Алан Стюарт, който обработваше тълпата, като се заслушваше внимателно какво му казват, а в следващия миг избухваше в гръмогласен смях. Потърсих с поглед Кейт, но не я видях.

— Стюарт бил ли е някога патрулиращо ченге? Всички ли минават по йерархията? Някак не мога да си го представя в синя униформа и да размахва палка.

— Разбира се — отговори Хъч. — Алан Стюарт беше патрулиращ полицай. Започна от улицата и се издигна до върха. Той е трудолюбив и упорит. И не мисля, че ще се задоволи само с поста губернатор на Мериленд. Ще стигне до Белия дом. Времената са благоприятни за хора като Алан Стюарт. Длъжността на губернатор ще бъде само трамплин към по-високо място.

— Хъч, не искам да се заяждам, но шефът на полицията в Балтимор не се ли изсилва малко? Той току-що обяви кандидатурата си за губернатор, а ти вече го гласиш за Белия дом.

— Кого избра Никсън за вицепрезидент, Хич? Неизвестният губернатор на Мериленд, нали?

— Говориш за човека, който не си плащаше данъците и позорно беше изгонен от поста си?

— Алан си плаща данъците. Проверих. — Хъч ме потупа по рамото. — Виж какво, трябва да отида да се подмажа тук-там. Барът е отсреща. Забавлявай се. После пак ще се видим. Радвам се, че дойде.