Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Хъч посочи снимката на шефа на полицията Алан Стюарт.

— Когато той спечели изборите, Сами ще забогатее.

— И ще сложи снимката му до тази на Шер. Ще бъде много шик — отбелязах аз.

Двамата седяхме на малка маса. Бях сложил кибрит под единия от късите й крака, за да не се клати. Сервитьорката дойде да вземе поръчката ни. Късна закуска и за двамата. Тя ни наля кафе. Отпих и попитах Хъч защо е толкова сигурен, че Алан Стюарт ще спечели изборите.

— Няма начин. Знаеш ли кого предлагат демократите? Спенсър Дейвис.

— Той не беше ли музикант?

— Онзи Спенсър Дейвис би бил по-подходящ. Поне щеше да ги кара да танцуват. Не, този Спенсър Дейвис е областен прокурор. Има комплекса на семейство Кенеди.

— Искаш да кажеш, че членовете на фамилията му загиват по трагичен начин между секс скандалите?

Хъч се засмя.

— Не съвсем. Но е богат като тях. Изразходва цялата си енергия, за да помага на бедните. Мисли се за следващия Боби Кенеди. Знам, че звучи страхотно. Но ние не избираме социален работник, а губернатор. Дейвис разсъждава еднопосочно. Прехвърли властта от богатите на бедните, и ще възстановиш баланса. Ето каква е платформата му. Но това не е справедливост, а политика на отплатата. Смисълът е, че две злини правят едно добро. Само че не е така. Учи се още в детската градина. Спенсър Дейвис е хубав и богат млад мъж, приятел на всички. Според него най-благородната форма на политическо поведение е грижата за бедните. Съжалявам, но не вярвам в раздаването на подаяния. Дейвис се прави на нещо, което не е. Тълкувай го, както искаш, но аз го наричам непочтеност.

Хубава реч, но не обясняваше защо най-подходящият кандидат е Алан Стюарт.

— А твоят човек? — попитах аз. — Да не е изобретил как се реже хлябът?

— Моят човек изобрети начина, по който всеки да си пази хляба. И в края на краищата, това е най-важното. Алан Стюарт е неотстъпчив и сприхав кучи син. Няма да ме чуеш да твърдя обратното. Може да бъде очарователен, когато поиска, но не изпитва често такава потребност. Алан обича да вразумява хората. Да налага своето. Да чупи глави. За разлика от Спенсър Дейвис, с Алан никога не можеш да си сигурен коя глава ще счупи утре. И това го прави толкова убедителен. Той е многоизмерен. Иска да решава проблеми. Не желае да ти бъде приятел, а само да реши проблема ти. Видя какво направи като шеф на полицията. Хваща престъпниците. И насажда етика в подчинените си. Хората внимават с Алан. Знаят, че е по-добре да играят честно, защото той винаги носи голямата си тояга. Спенсър Дейвис е гост на вечери. Алан Стюарт убива дивеча за вечерята. В това се състои разликата.

Сервитьорката донесе храната. Двете ми яйчица и наденички изглеждаха нищожни в сравнение с легендарния дивеч на шефа на полицията. Но аз не се бях кандидатирал за губернатор. Хъч сложи кетчуп на пържените си картофи и без да вдига глава, смени темата.

— Е, каква е онази история за теб и Гай Фелоус?

Отхапах от наденичката и си опарих езика.

— Никаква. Нали ти казах. Той стана малко неуправляем на погребението на приятелката му и аз се изпречих пред юмрука му.

— Удари ли те?

— Овладях положението.

— И на другия ден отиде и го пречука, а?

— Горе-долу това е всичко.

— Но, сериозно, нали полицаите не мислят, че имаш нещо общо с убийството му?

— Просто си вършеха работата. Зададоха ми стотина въпроса. По-точно едни и същи десетина въпроса сто пъти.

— На кого беше погребението?

— На една приятелка на Фелоус. Имал е много приятелки.

— Сериозно?

— Така разбрах.

— От кого?

Хъч не бе докоснал храната си. Вилицата висеше като махало между пръстите му.

— От един градинар в крайградския клуб. Защо питаш? Толкова ли те интересува случаят, Хъч?

Той сви рамене, после набоде няколко картофа.

— Не знам. Само любопитствам как си се сбил с човек, когото уж не познаваш.

— Уж? Не ми ли вярваш?

— Вярвам ти. Съжалявам. Изразих се неправилно. Нервен съм. Днес е важен ден. Да забравим тази история.

Сервитьорката донесе сметката. Хъч хвана ръката ми, за да не се бъркам за пари.

— За сметка на кампанията.

— Не знам дали е редно, Хъч. Това няма ли да предполага мълчаливото ми одобрение за кандидата ти?

— Ако мога да купувам гласове за по две яйца и едно кафе, кампанията ще излезе без пари.

— Изядох и две наденички — напомних му аз.

Хъч се ухили.

— Свинско. Любимото месо на политиците.

Хъч и аз излязохме от кафенето и се отправихме към хотел „Плаза“. На ъгъла стоеше просяк. Дадох му един долар.