Мерием Йолач - Разкриваща пътища. Част 1

Продължавах да мълча. Тази история изобщо не ми се побираше в главата. Откъде можеше таксиметровият шофьор да знае цялата тази история? За мен поне тома беше странно.

«Да, а ти не знаеше ли? И отиваш при него? Виж колко е нещастен. Мъжът живее толкова месеци сам в хотела в една стая. Попитай защо?»

Аз вече нищо не исках да питам и не исках повече нищо да слушам, но шофьорът не спираше, сякаш беше се отрищил.

«Сама помисли, дали един мъж, мюсулманин, ще води такъв срамен живот, за който знае целия персонал на хотела? И изобщо за какво му е на един мъжа да бачка яко за някакъв собственик, ако е трябва да връща на жена си голяма сума пари за неговите провинения и кредити?

«И какво срамно е направил??» – не издържах аз накрая, изчервявайки се цялата.

«Извинявай, няма повече. Виждам как нервничиш… Той не ти е казал цялата истина, нали? Но ти и сама си умна, всичко ще разбереш, най-важното е да гледаш внимателно. Пристигнахме». Сякаш Ангел ме прикри с крилото си, и аз почувствах топлина, разливаща се по моето тяло. Благодарих на таксиста за пътуването и интересния разказ, и излязах от колата.

Качих се по стълбите, и почуках на вратата. Сулейман отвори вратата.

Аз мълчах. Той ме погледна внимателно, сякаш почувства, че нещо се е променило между нас, след като не влизам и не го поздравявам, и леко ме подбутна навътре приближи се към мен отдад, както обикновено, помириса от темето до раменете дали не се е променила моята миризма…

Нещо превъртя вътре в мен:

«Ти женен ли си?»

«Не».

«И нямаш деца?»

«Нямам».

Не повярвах на ушите си.

«Защо ме лъжеш, Сулейман?» – цялата се покрих с червенина, никога по-рано нямаше да си позволя така рязко да се изразя в негов адрес.

«Ти не знаеш за мен и два процента, Мария», – той се доближи до прозореца и нервно запали цигара. Поисках веднага да замина. Беше ми неприятна тази игра. Игра с моя живот, сякаш съм котенце, любимо котенце, което галят, когато искат или в минути на тъга и мъка, когато трябва да се утеши. Аз винаги съм била открита и чиста пред него от най-първата ни среща. Рижавата коса падна на раменете ми, Сулейман неочаквано свали кърпата от главата ми.

«Искам да си тръгна, пусни ме», – исках да съм сама и да помисля за всичко. Но Сулейман никога не даваше почивки, играта винаги се играеше по неговите правила. «Не», – той ме взе на ръце и ме сложи на леглото така както бях с ботуши и яке. Аз се преобърнах и изкочих от другата страна на леглото, по-близо до изхода. Той беше неумолим, с еди скок се оказа до мен и не ми даде шанс за отстъпление.

«Ти ме лъжеш! Ти не искаш и не можеш да си тръгнеш от мен никога!» – изръмжа ми той в ухото.

По-късно след раждането на нашето дете щях да разбера, защо той беше така убеден в това, че никога няма да мога да си тръгна от него… Но в този момент, моето Его затъмяваше моя зов на Душата, и аз, като уплашен заек, исках по-бързо да избягам, да избягам по-далече от него, от този Мъж, към който вървях дълго през целия си живот преди нашата среща.

Неговите устни и рамена ухаеха на морска сол. А очите бяха с примес на страст и нежност, и добрина, и безумие едновременно…

Насилие

Сложих писмото на масата, там беше всичко, което исках да му кажа. Обърнах се и се насочих към вратата, като си мислех по-бързо да си тръгна, на улицата вече ме чакаше шофьорът в колата. Предварително се подготвих за това пътуване и предварително бях измислила план за отстъпление. Но Сулейман реши да ме надиграе. Той ме догони с два скока, хвана ме за ръцете, хвърли ме на леглото отново. Скочих от леглото като се опитвах да избягам към вратата. Той ме повали отново със сила. «Недей да лъжеш, че искаш да заминеш от мен!» – изръмжа ми в ухото Сулейман. Чоропогащникът и гащите с едно дърпане на ръката му излетяха настрани, с другата ръка държеше моите ръце «Пусни ме, Сулейман! Искам да замина!» – изплаках аз. Той рязко пъхна пръстите си вмен: «Виж, ти цялата си мокра като водопад! Кого се опитваш да излъжеш?» Сулейман проникна в мен за една секунда, завладя ме цялата. Той ме насилваше така, сякаш никога никъде нямаше да ме пусне, жадно целуваше моите устни, аз се опитвах да извъртя глава, той обръщаше главата ми насила и с властна ръка отново и отново се впиваше в мен със зъби, жадно изяждайки ме цялата, карайки ме да го прегръщам, връщайки ръцете ми на неговата талия и шия. Отблъсквах го за първи път в живота си, за първи път в живота си аз не поисках Мъжа, когото така силно обичах. Още тогава предчувствах края и това, че искам да си тръгна, а той не ме пускаше…