Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Една дупка в ръкавица и парче гума не доказват нищо — каза доктор Рахнер. — Все още не можете да докажете, че съм бил в къщата близнак на Люполц в нощта, когато твърдите, че е станало убийството.

— Не ми се и налага — рече Монк. — Тя направи това вместо мен.

Той посочи към Милдред.

— Така ли? — възкликна тя, с много объркано изражение.

— С прекрасния си колаж. — Монк посочи към направената от нея снимка, на която доктор Крогър и доктор Рахнер бяха заедно. — Пръстите ви, и това, че ви видях заедно с доктор Крогър, ме накараха така да превъртя, че дори не забелязах перата от възглавница, полепнали по дрехите ви. Но благодарение на чудесата на съвременните лекарства, днес ги забелязах.

Всички, с изключение на доктор Рахнер се приближиха да огледат гледката. И наистина, към памучните му панталони имаше полепнали няколко късчета пух.

Всички се обърнахме да погледнем доктор Рахнер, който просто седеше там и клатеше глава, обзет от тъжно неверие.

— Връзки за обувки и пера — каза доктор Рахнер. — Това е всичко, нужно да съсипе един човек.

Доктор Крогър погледна доктор Рахнер:

— Как можа да убиеш двама души?

— Нямах такова намерение — каза доктор Рахнер. — Всичко беше ужасна случайност. Не съм убиец.

— Така че, предполагам, съвсем случайно ни заключихте в бараката, случайно я поляхте с бензин и случайно я подпалихте — рекох.

— Положението просто продължаваше да се влошава — каза доктор Рахнер, като прикова поглед върху Монк. — Ако не бяхте последвали психиатъра си в Германия, никой нямаше да узнае колко сериозно се объркаха нещата.

— Съмнявам се — заяви Гешир. — Наясно сте с детективските умения на нашия отдел „Убийства“.

— Не, не е — каза Щофмахер.

— Проницателни сме — каза Гешир.

— През повечето време се справяме адекватно със задачата си. Но ако не беше умението на господин Монк да забелязва подробностите, и непреклонната му решителност, никога нямаше да погледнем на тези събития по друг начин, освен като на самоубийство, естествена смърт и трагично съвпадение. Сега знаем истината. Било е убийство. — Щофмахер посочи с глава към доктор Рахнер. — Комисар, арестувайте този човек и се обадете на криминалистите да претърсят стаята му. Сигурен съм, че ще намерим още пера и други веществени доказателства.

Гешир извади чифт белезници, изви ръцете на доктор Рахнер зад гърба му и заключи китките му в белезниците.

Монк се приближи и погледна доктор Рахнер в очите:

— Вие ли убихте съпругата ми?

— Казах ви, не съм убиец — каза доктор Рахнер. — Поне не бях допреди три дни.

Гешир отведе доктор Рахнер. Обвих ръка около раменете на Монк.

— Съжалявам, господин Монк — казах.

— Недей — каза той. — Ще го хвана.

Доктор Крогър се приближи до нас.

— Това беше впечатляваща работа, Ейдриън. Може би ще трябва да помислиш да вземаш постоянно това лекарство.

Монк поклати глава:

— Случаят беше разрешен преди тази вечер. Това беше лесната част.

— На мен не ми се стори лесна — каза доктор Крогър.

— Това е, защото не сте най-добрият детектив на света — каза Монк.

— Виждам, че хапчето не понижава самочувствието — казах.

— Ще трябва да си отбележа това — рече доктор Крогър.

Нямаше смисъл да се опитвам да спася дрехите ни, но всъщност се наложи да споря с Монк за това, когато се върнахме в хотела. Не можех да повярвам.

— На тези дрехи им няма нищо, което да не може да се поправи с малко сапун — каза той.

— Обгорени са — казах.

— Изглеждат използвани, така, сякаш някой е живял с тях — каза той. — Това им придава характер.

— Изхвърлям ги — заявих. — По-късно ще ми благодарите.

Той сви рамене:

— Всичко, което те прави щастлива.

Трябваше да запазя дрехите му като наказание, задето отправи тази забележка, но го съжалих.

Върнах се в стаята си и взех най-дългия, най-горещ душ през живота си. Доволна съм да съобщя, че не намерих по тялото си дори една-единствена пиявица.

След това се опитах да направя нещо с косата си, защото тя изглеждаше, сякаш някой ми беше направил прическа с помощта на горелка. Кръцнах тук-там с ножиците си, но след няколко минути спрях, защото само влошавах положението. Не можеш да направиш кой знае какво, за да поправиш подобни щети. Или трябва да обръснеш цялата коса, или да я оставиш да израсте.

Така че се предадох и слязох долу да се срещна с Монк за вечеря. Той пак беше с кожените си панталони и нямаше търпение да се нахрани.