Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

Тази книга беше писана в Лос Анжелис, Калифорния, и в Лор, Германия… и в хотелски стаи в Мюнхен, Кьолн, Лондон и Монреал, и в многобройните самолети и влакове, с които сновях между тези дестинации.

Задължен съм на Херман Йоха, Елке Шуберт, Ясмин Щайглер, персонала на хотел „Франциск“, и на любезните жители на Лор за техните съвети, напътствия и добронамерена услужливост относно всичко, свързано с Германия. Дължа благодарности също и на Джъстин Бренеман, д-р Д. Лайл, Кристен Вебер, Кери Донован и Джина Макоби. И накрая, написването на тази книга нямаше да е възможно без изобретателността и ентусиазма на моя приятел Анди Брекман и всички сценаристи на поредицата „Монк“ .

Макар голяма част от това, което съм написал за Лор и района около него, да е вярно, голяма част не е. Вината за всички грешки — по отношение на фактите, географското разположение, логиката или добрия вкус — е изцяло моя.

Действието в тази книга се развива преди събитията в епизода „Г-н Монк е преследван“. Макар че усърдно се опитвам да се придържам към последователността на телевизионната поредица „Монк“ , това невинаги е възможно, като се има предвид продължителния период между времето на написване на книгите, които са ми възложени, и времето на издаването им. Възможно е през този период в ефир да излязат нови епизоди, които противоречат на подробностите или ситуациите, споменати в моите книги. Ако се натъкнете на подобни противоречия, разбирането от ваша страна ще бъде оценено.

Да си личен асистент на някого е трудна работа. Трябва да вдигаш телефона вместо него, да се занимаваш с кореспонденцията му, да изпълняваш поръчките му, да му плащаш сметките, да организираш графика му, и всъщност да изпълняваш всякакви задачи, от черна работа до важни поръчки, когато те са твърде заети, погълнати от себе си, разсеяни, разглезени или отегчени да свършат сами.

Знам, че има много други професии, които изискват много повече образование, талант, смелост, търпение, умение и издръжливост. Има също и много професии, значително по-трудни, по-унизителни, по-отвратителни или по-опасни от тази на някакъв си личен асистент.

Разбира се, това може и да не е толкова смъртоносно и неприятно като лова на раци в Арктика, или толкова рисковано като обезвреждането на мини в Афганистан, или толкова отвратително като това, да се тътриш из изхвърлените от хората отпадъци в канализацията на Ню Йорк. Но, повярвайте ми, да бъдеш личен асистент е много по-трудно, отколкото си мислите.

Това включва много повече неща от приготвянето на кафе, правенето на резервации за ресторанти и прибиране на дрехите от химическото чистене. Трябва да бъдете в еднаква степен психиатър, социален работник и наемен работник, та не само да отгатвате на мига и да удовлетворявате непрестанно променящите се професионални, лични, физически и емоционални потребности на своя работодател, но също и да предвиждате и да се справяте с въздействието, което той ще има върху заобикалящите го хора и което те ще имат върху него.

Вашият интелект, вашата цялост, вашата етика и физическата ви издръжливост са подложени на изпитание всеки ден по начини, които никога не сте си представяли.

И можете да забравите за идеята, че ще работите само от девет до пет. Да бъдеш личен асистент е работа на пълно работно време, които никога не свършва. Това е работно време, продължаващо по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Вие сте на повикване повече, отколкото който и да било лекар, пожарникар или полицай, но за много по-малко заплащане, почти без никакво уважение и без никакви надбавки към заплатата.

Животът ви и всичките ви евентуални нужди се ръководят от прищевките на вашия работодател. Вие съществувате на тази земя, за да му служите.

Сега вземете всичко това и го умножете по хиляда. Така е, когато си личен асистент на блестящ детектив, каквато съм аз на Ейдриън Монк.

Блестящите детективи умеят да виждат неща, които ние не можем, сред незначителните подробности и дразнещия неритмичен шум, които нормалните хора като нас просто изключват от съзнанието си.

Те могат да откриват връзки между предмети, събития и поведения, които всеки друг би сметнал за произволни, случайни или просто прищевки на съдбата, защото, ами, повечето неща наистина са такива.