Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

Те могат да забелязват нелогични неща, които биха останали незабелязани от всеки друг, защото ние имаме други приоритети и просто не обръщаме достатъчно сериозно внимание.

Те общуват със света по напълно различен начин, отколкото ние с вас. Те наблюдават начина, по който живеем, вместо да живеят като нас.

Именно това превръща детективите в гениални. И именно това ги прави напълно неспособни да се справят с всекидневния живот и основите на простото човешко общуване. Това е причината, поради която толкова много гениални детективи биват смятани за „трудни“ и „ексцентрични“ от повечето хора, които се срещат с тях.

Гениалността на Ейдриън Монк произтича от обсесивно натрапчиво разстройство и безброй фобии, които до една най-сетне взели връх над него, когато съпругата му, Труди, загинала в колата си от взрив, чийто извършител остава неразкрит, и това го преследва до днес. След смъртта ѝ бил уволнен от Полицейското управление на Сан Франциско и сега си изкарва прехраната като консултант по случаи на убийства, работейки за капитан Лилънд Стотълмайер.

Монк върви през живота, като се грижи всичко да си е на мястото, следвайки подробни правила за ред, които съществуват единствено в ума му и никъде другаде. Затова е чувствителен към всичко, което не си е на мястото, и има неконтролируема нужда да връща нещата обратно по местата им. Или поне там, където според него им е мястото.

За него едно неразкрито убийство представлява история, на която ѝ липсва завършек, пъзел, от който липсва парче, краен и фатален пример за безредие в един подреден свят.

Той трябва да го поправи.

За да върши това, той има нужда някой да управлява живота му, да го води до там, където трябва да отиде, и да държи далече от него всички неща, които могат да отвлекат вниманието му или да провокират фобиите му, така че да може да изкара деня, без да получи нервен срив. И, ако нещата вървят наистина добре, ами, може би може да разкрие и някое убийство.

Но не е лесно да си имаш работа с човек, който редовно дезинфекцира с дезинфекционна кърпичка кутията си с дезинфекционни кърпички, който мери ледените си кубчета, за да се увери, че са съвършено кубични, и който веднъж на едно местопрестъпление настоя полицията да преподреди колите на паркинга до сградата по азбучен ред, според табелките с регистрационните им номера, а след това — по групи според марката, модела и годината им на производство, за да може да се съсредоточи.

Знам, че съм ви се оплаквала от работа си по-рано и че, до неотдавна, това беше всичко, което можех да направя, за да облекча стреса си. Но това се промени наскоро, когато полицаите от Сан Франциско спряха работа и излязоха на стачка и Монк беше временно върнат на работа в полицията като началник на отдел „Убийства“.

Той беше определен за ръководител на трима други детективи, които също бяха уволнени от полицията заради проблеми с психическото здраве. Единият детектив имаше сериозен проблем с контролирането на гнева си, вторият страдаше от параноидна шизофрения, а третият изпадаше в старческо слабоумие.

Независимо колко различни бяха проблемите им, всичките трима имаха помежду си едно общо нещо: всеки от тях имаше асистент, който да му помага.

За мен това беше откровение и облекчение.

Дотогава, ако исках съвет, трябваше да търся мъдрост и напътствия в преживелиците на измислени помощници като този на Шерлок Холмс — доктор Уотсън, този на Ниро Улф — Арчи Гудуин, и помощника на Еркюл Поаро — капитан Хейстингс. Онези дни бяха свършили. Най-после бях намерила истински хора, които можеха да ме разберат и да ми съчувстват за ежедневните борби.

Вече не бях сама.

Сега тримата асистенти и аз се събираме горе-долу веднъж месечно в едно кафене в Марина Дистрикт, за да си разказваме за неволите си и да си даваме взаимно съвети. Гледам на това като на безплатни психологически консултации, тъй като двама от асистентите са професионалисти, занимаващи се с умственото здраве.

От време на време дори имаме гости. Преди два месеца се запознахме с един човек, който работи в Санта Барбара с детектив, преструващ се на медиум. Само си го представете. Неговото тежко положение накара всички ни да се почувстваме малко по-добре по отношение на положението, в което сме самите ние.

Джаспър, психиатричен болногледач, който помага на страдащия от параноична шизофрения детектив, доведе на последната ни сбирка един тип, работещ с детектив от Атланта, който е патологичен лъжец. Асистентът се казваше Гевин, а детективът лъжец, за когото той работи, беше Стиив Стоун.