Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Благодарности

Бих искал да благодаря на Синтия Чоу от Обществената библиотека „Канеохе“ за помощта й относно всичко, свързано с Хаваите. Вината за всички грешки обаче е изцяло моя (това важи особено за опитите ми да имитирам местния диалект). Задължен съм също и на д-р Д. П. Лайл, Уейн Аронсон, Стейв Вурцел, Уилям Рабкин, Тод Голдбърг, Катлийн Кей, Ан Томлин, Кристин Кинг и А. Лин Бел за тяхното съдействие. И накрая, написването на тази книга нямаше да бъде възможно без вдъхновението и ентусиазма на моя приятел Анди Брекман, създателя на Ейдриън Монк.

Ето каква е работата с всичките велики детективи. Всичките са откачени.

Вземете Ниро Улф, например.

Той беше онзи невероятно дебел детектив, който никога не напускаше дома си в една сграда от кафяв камък в Ню Йорк. Стоеше си вкъщи, като се грижеше за орхидеите си, пиеше по пет литра бира на ден, и поглъщаше вкусни, предназначени за чревоугодници ястия, приготвени от личния му готвач. Затова нае Арчи Гудуин да пресява клиентите, да изпълнява свързани с разследванията поръчки, да проследява улики и да мъкне хора в сградата от кафяв камък, за да бъдат подлагани на груб разпит. Арчи беше бивше ченге, или бивш наемен войник, или нещо от този род, затова беше подходящ за работата.

После, ето го и Шерлок Холмс — ексцентричен, нервен, пристрастен към кокаина тип, който свиреше на цигулка по цяла нощ и правеше химически опити във всекидневната си. Вероятно биха го прибрали в лудница, ако не беше д-р Уотсън. Докторът напуснал армията с рана от войната, наел стая от Холмс, а в крайна сметка се превърнал в помощник и официален летописец на детектива. Медицинската диплома и опитът от службата през войната осигурили на Уотсън нужните умения и нагласа, за да се справи с Холмс.

Аз поне не живеех с Ейдриън Монк, друг един блестящ детектив, така, както Арчи и д-р Уотсън съжителстваха с работодателите си, но въпреки това съм готова да споря, че работата на асистент беше много по-тежка за мен, отколкото за тях. Първо и преди всичко, не притежавах никоя от техните квалификации.

Казвам се Натали Тийгър. Работила съм много неща, но не съм бивш агент на ФБР или обещаваща студентка по криминология, или пък амбициозна стажантка по медицина — а сигурно щях да съм ако това беше не моят живот, а книга или телевизионен сериал. Работех като барманка, преди да срещна Монк, затова предполагам, че бих могла да си забъркам едно хубаво, силно питие след работа, ако исках. Но не го правех, защото освен това бях овдовяла самотна майка, опитваща се да отглежда дванайсетгодишна дъщеря, а за препоръчване е, това да се прави на трезва глава.

Ако бях направила проучването си във връзка с блестящите детективи, преди да започна да работя за Ейдриън Монк вместо след това, можеше и да не приема работата.

Знам какво си мислите. Ниро Улф и Шерлок Холмс са измислени литературни герои, така че какво можех да науча от техните помощници? Работата е там, че не можех да открия никакви истински детективи, които дори малко да приличат на Монк, а отчаяно се нуждаех от напътствия. Те бяха единствените източници на информация, към които можех да се обърна.

Ето какво научих от тях: Когато става въпрос за това, да бъдеш помощник на велик детектив, може да си бивше ченге или лекар, и това няма да има никакво значение. Защото каквото и да е това, което превръща шефа ви в гений при разкриването на убийства, то ще направи невъзможен живота на всички около него, особено вашия. И независимо колко упорито се опитвате, това никога няма да се промени.

Това е особено вярно по отношение на Ейдриън Монк, който страда от всевъзможни обсесивно-натрапчиви разстройства. Не можете истински да схванете колко силни и сериозни са тревогите и фобиите му, освен ако не се сблъсквате с тях абсолютно всеки ден, както, Бог да ми е на помощ, се сблъсквах аз.

Всичко в живота му трябва да бъде в ред, подчинявайки се на мистериозни правила, които са логични само за Монк. Например, виждала съм го как на закуска вади от купичката всяко късче и всяка стафида от зърнената закуска със стафиди на „Келог“ и ги брои, за да е сигурен, че зърнените късчета и стафидите в купичката му са в съотношение четири към едно в полза на зърнените късчета, преди да започне да се храни. Как е измислил това съотношение? Как е решил, че всичко друго „нарушава естествените закони на Вселената?“ Не знам. Не искам да знам.