Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Лейтенант Дишър беше, както обикновено, плътно до капитан Стотълмейър. Напомняше ми на куче от породата голдън ретривър, винаги подскачайки щастливо наоколо, в блажено неведение за всичко, което унищожаваше с размаханата си опашка.

Стотълмейър се ухили на Монк:

— Знаеш, че е противозаконно да се представяш за лекар.

— Не се представям за лекар — каза Монк. — Нося тези дрехи за своя собствена защита.

— Би трябвало да ги носиш през цялото време.

— Сериозно го обмислям.

— Обзалагам се, че е така — каза Стотълмейър.

— Имате пяна на мустаците — каза Монк и посочи.

— Така ли? — Стотълмейър небрежно попи мустаците си със салфетка. — Така по-добре ли е?

Монк кимна.

— Имате петно на вратовръзката.

Стотълмейър я повдигна и я погледна.

— Вярно.

— Би трябвало да я смените — каза Монк.

— Не нося в себе си друга вратовръзка, Монк. Това ще трябва да почака.

— Бихте могли да си купите — каза Монк.

— Няма да си купя.

— Бихте могли да заемете една от някой лекар — каза Монк.

— Може да вземете назаем моята — каза Дишър.

— Не ти искам вратовръзката, Ранди — каза Стотълмейър, после се обърна към Монк: — Ами ако просто сваля тази и я прибера в джоба си?

— Аз ще знам, че е там — каза Монк.

— Преструвай се, че не е — каза Стотълмейър.

— Не умея да се преструвам — каза Монк. — Така и не се научих как става.

Стотълмейър подаде кафето си с мляко на Дишър, свали си вратовръзката и я натъпка в един контейнер за опасни биологични отпадъци.

— Така по-добре ли е? — попита Стотълмейър, като взе от Дишър кафето си.

— Мисля, че всички го оценяваме — каза Монк, като погледна Дишър и мен. — Нали?

— Е, какво толкова важно нещо имаш за мен, заради което да си струва да си изхвърля вратовръзката? — попита Стотълмейър.

— Убиеца.

И Стотълмейър, и Дишър бързо се огледаха из стаята. Аз също.

— Къде? — попита Стотълмейър. — Не виждам никой от нашите заподозрени.

Монк наклони глава към Стела Пикаро. Само от гледката на дихателната тръба, пъхната в гърлото й, едва не се задавих.

— Говориш за нея? — възкликна Дишър.

Монк кимна.

— Тя ли го е направила? — попита невярващо Стотълмейър.

Монк кимна.

— Сигурен ли си? — попита Стотълмейър.

Монк кимна. Погледнах назад към Стела Пикаро. Изглежда, че се опитваше да поклати глава.

— Може би си забравил тази част — каза Стотълмейър, — но по времето на смъртта на доктор Дъглас тази жена е била в безсъзнание върху операционната маса, гръдният й кош е бил разрязан, а докторът е държал в ръцете си биещото й сърце.

— И въз основа на това мижаво алиби вие я отхвърлихте от списъка на заподозрените? — попита Монк.

— Да, отхвърлих я — каза Стотълмейър.

— Макар да ми казахте, че тя е била сестра в хирургичния му екип и негова любовница от години?

— Точно така.

— Макар че когато доктор Дъглас най-после е напуснал жена си, го е направил не заради нея, а заради двайсет и няколко годишно момиче, рекламиращо бански костюми?

— Погледни я, Монк. Поставяли са й четворен байпас, когато е било извършено убийството. Едва не е умряла на операционната маса.

— Всичко това е било част от коварния й план.

Всички я погледнахме. В отговор тя ни погледна с широко отворени очи, без да издава и звук. Чувахме единствено пиукането на електрокардиографа — което ми звучеше малко нестройно, но аз не съм лекар.

Стотълмейър въздъхна. Беше въздишка, която издаваше умора и поражение. Беше изморително да се спори с Монк, и безплодно — да се спори с него, когато става въпрос за убийство. Когато става въпрос за убийства, Монк почти винаги е прав.

— Как би могла да го направи? — попита Стотълмейър.

И аз се чудех същото.

Дишър щракна с пръсти:

— Сетих се. Астрална проекция!

— Твърдиш, че духът й е напуснал тялото и е отровил Дъглас — каза Стотълмейър.

Дишър кимна.

— Това е единственото обяснение.

— Определено се надявам да не е. Бих искал да си запазя значката още няколко години. — Стотълмейър отново се обърна с лице към Монк. — Кажи ми, че не е астрална проекция.

— Не е — каза Монк. — Няма такова нещо. Нейното тяло е било оръжие на убийството.

— Не разбирам — каза Дишър.

— Когато е открила, че има нужда от сърдечна операция, Стела е осъзнала, че това е добра възможност да извърши перфектното убийство — каза Монк и стрелна с поглед Стела. — Не е ли вярно?

Тя отново се опита да поклати глава.

— Позовали сте се на егото на доктор Дъглас, като сте го помолили да спаси живота ви, а след това сте го склонили да извърши операцията тук, в болницата, където работите.