Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

Когато се показах да си поема въздух, стоях до гърдите във вода, а от обгорените ми дрехи и изпоцапаната със сажди коса капеше тиня.

Монк се появи до мен, като плюеше и кашляше, обвит в бурени като блатно чудовище. Реверите му бяха изпоцапани с чернилка от пламъците и сякаш дузина хора се бяха опитали да си изгасят цигарите върху сакото му.

И двамата се обърнахме да погледнем бараката, когато тя експлодира, изстрелвайки отломки във въздуха като фойерверки, в края на които се влачеха въглени. Експлозията сякаш изсмука въздуха от огъня. Бараката се срути и се превърна в голяма клада, която освети езерото. Усетих полъха на горещия въздух върху лицето си.

— Уаааууу! — изкрещя щастливо Монк, като бършеше тиня от челото си. — Само как се сгромоляса!

Втренчих се в него. Никога не го бях чувала да казва „Уаааууу“ или нещо, което да е дори далечно подобие на това възклицание. Не можех да повярвам, че е щастлив, застанал там в тиня до кръста, с все още пушеща от огъня коса. Можех само да си представя как изглеждам, но знаех как се чувствам.

— Някой току-що се опита да ни убие — казах.

— Беше забавно — каза той с усмивка.

— Забавно ли? Без малко да ни изгорят живи! Всеки момент ще ни нападнат кръвосмучещи пиявици!

— Сега знаем, че сме на прав път — каза Монк.

Искаше ми се да изтрия тази глупашка усмивка от лицето му и да го накарам да се почувства толкова нещастен и ядосан, колкото се чувствах аз. И бях готова дори да натрия сол в раните му, за да го постигна.

— Но всички доказателства, които може би са свързвали доктор Рахнер с убийството на Бруно Люполц, буквално изчезнаха като дим.

— Грешка — каза Монк.

— Не можете да докажете, че тялото е било скрито в бараката, или че доктор Рахнер някога е бил там, защото — посочих към огъня — бараката вече я няма .

— На кого му пука? — рече Монк.

— На вас! — изкрещях. — На доктор Рахнер това убийство ще му се размине безнаказано.

— Глупости на търкалета.

— Наистина ли току-що казахте „глупости на търкалета“?

— Това е късметлийската ни нощ — каза той. — Ако не се бяхме подпалили, никога нямаше да намерим това.

Той бръкна с две ръце в тинята и измъкна голяма черна торба за боклук, която беше пристегната здраво, жълтите найлонови връзки бяха завързани на спретната двойна фльонга.

— Представям липсващите вещи от апартамента на Бруно Люполц — каза Монк.

— Или нечий друг боклук — казах. — Кой знае колко хора са си изхвърляли боклука тук вътре?

— Това е норвежки моряшки възел, нали? — Той посочи с глава към връзките и започна да се кикоти. — Възел, пъзел. Схващаш ли? Възел, пъзел. Кой ще развърже стегнатия възел и ще разгадае този пъзел? Щурият Монк, ето кой!

Започвах да съжалявам, че съм му спасила живота. Може би щях да поправя тази грешка още там и тогава, ако не беше звукът от приближаващи се пожарникарски сирени и вероятността да ме заловят на местопрестъплението.

Пет пожарни коли се зададоха с рев по горския път на склона над нас и няколко минути по-късно дузина пожарникари се разпръснаха по сечището, понесли лопати и пожарогасители.

Докато те обливаха буйния огън с пяна и посипваха с лопатите пръст върху въглените, ние се измъкнахме с усилие от езерото и седнахме на един пън да чакаме пристигането на полицията.

Покрай ушите ми бръмчаха комари, привлечени от светлините. Плеснах с ръце, за да ги пропъдя, и претърсих тялото си за пиявици толкова добре, колкото беше възможно, без да се събличам напълно.

Монк се загледа нагоре към звездите и въздъхна със задоволство.

— Това е хубаво — каза той.

Поспрях за миг, за да се вгледам в него:

— Вдишваме дим, сажди и токсични химикали. Комари и пиявици изсмукват кръвта ни. Мокри сме до кости, покрити сме с кал, и миришем, сякаш сме умрели вчера. И вие мислите, че това е хубаво?

— Ще ми се да имахме няколко вурстчета — каза Монк. — Можехме да ги забодем на пръчки и да ги препечем над въглените. Нямаше ли да е вкусно?

Към нас се приближиха Щофмахер и Гешир. Дори не бях забелязала пристигането им на мястото.

— Когато разбрах къде е този пожар, изпитах предчувствие, че ще ви намеря тук — каза Щофмахер. — Искате ли да ни кажете какво се е случило?

— Отидохме в Берлин и открихме защо доктор Рахнер е убил Бруно Люполц — каза Монк. — Репортерът открил, че докторът не е никакъв доктор и че мами инвеститорите в санаториума си.

— Тук. — Щофмахер рязко насочи показалец към пожарникарите. — Искам да знам какво се е случило тук .