Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Не съм аз виновен за това — каза Монк. — Той е.

Той посочи към пролуката под стълбите, откъдето тъкмо се появяваше доктор Рахнер. Косата му беше мокра, а дрехите му бяха безупречни и чисти.

— Съжалявам, че се наложи да чакате — каза доктор Рахнер. — Бях под душа.

Господи, как му завиждах. Беше ми студено, косата ми беше сплъстена, и цялото тяло ме сърбеше от засъхващата кал.

— Миризмата на бензин ли се опитвате да отмиете? — попита го Монк.

— Потта си — каза доктор Рахнер. — Току-що се върнах от редовното си вечерно тичане.

— И от един опит за убийство — заяви Монк.

Доктор Рахнер хвърли гневен поглед към Щофмахер и му каза нещо грубо на немски.

— Тук сме, защото господин Монк смята, че сте убил двама души — отговори Щофмахер на английски.

— Може би трима — добави Гешир.

— Наясно съм с това — каза доктор Рахнер. — Това, което ме изненадва, е, че го приемате на сериозно. Мислех, че сме обсъждали това.

— Обсъдихме го, и аз измислих решение на проблема. Предложих му тази възможност да изложи вижданията си за случая в замяна на обещанието да не ви притеснява повече след тази вечер. Той се съгласи. Сега всичко зависи от вас.

Доктор Рахнер се обърна към доктор Крогър:

— Той е твой пациент, Чарлс. Какво според теб е най-добре?

Обадих се:

— Мисля, че има грешка. Господин Монк не е на себе си. Би трябвало да отложим това до утре, когато ефектът от лекарството му ще е отминал.

— Ейдриън е същият човек — каза доктор Крогър. — Само че освободен от натрапчиво-обсесивните си склонности.

— И от детективските си умения — казах. — Възможно е тази вечер да обърка нещо, което не би объркал, ако беше в най-добрата си форма.

— За разкриването на тези убийства не са нужни никакви умения — каза Монк. — Те вече са разкрити. Всички доказателства са точно тук. Аз само представям очевидното.

Беше вярно, че вече знаехме как и защо доктор Рахнер е извършил убийствата: липсваха само доказателствата. Ако Монк беше прав, и доказателството беше в стаята, не му се налагаше да прави никакви сложни детективски умозаключения.

Но това беше едно голямо, рисковано „ако“, и на Монк щеше да му се наложи да се примири с последствията.

— Аз бих оставил Ейдриън да продължи — обърна се доктор Крогър към доктор Рахнер. — Никога няма да се откаже, ако не го направиш.

— Много добре. — Доктор Рахнер въздъхна и седна на страничната облегалка на едно кресло. — Това сигурно ще е запленяващо.

— Първо, едно малко обобщение на събитията, в случай че сте пропуснали последния ни епизод — каза Монк. — Бруно Люполц бил репортер, който открил, че сте фалшифицирали академичните си препоръки и че мамите инвеститорите във вашето начинание с недвижими имоти…

— Имате ли доказателства в потвърждение на това? — прекъсна го доктор Рахнер.

— Абсолютно никакви — каза Монк. — Вие сте се погрижили за това, когато сте изгорили записките на Люполц и сте откраднали харддиска от лаптопа му.

— Следователно това е просто клеветническа спекулация от ваша страна — каза доктор Рахнер.

Монк сви рамене:

— Е, Люполц е намерил доказателства, така че предполагам, че сега, когато знаем какво да търсим, ние също можем да ги намерим.

— С други думи, всичко това са измислици — каза доктор Рахнер. — Моля, продължавайте. Обичам хубавите истории.

— Преди три нощи, под предлог, че излизате за вечерното си тичане, сте отишли в къщата близнак на Люполц, за да разберете какво е знаел, да унищожите доказателствата и да го сплашите, за да зареже историята. Използвали сте една от възглавниците му като заглушител и сте стреляли в стената, за да дадете да се разбере какво имате предвид. Възглавницата е заглушила звука, но от нея са се разлетели пера и са се посипали навсякъде по вас и из апартамента. Дори при това положение, изстрелът е изплашил Люполц до смърт — буквално — и е убил мъжа в съседния апартамент.

По-нататък Монк обясни как доктор Рахнер е инсценирал обстоятелствата, за да направи смъртта на Виг да изглежда като самоубийство, после се върнал в апартамента на Люполц, за да заличи всякакви следи от насилие. Освен това разказа как доктор Рахнер скрил тялото в бараката и хвърлил перата, калъфката от възглавницата и лаптопа в езерото.

— И ето ги тук — каза Монк, посочвайки към торбата подобно на Боб Баркър, разкриващ съдържанието на някоя от стъклените кутии в „Цената е честна “. — Всичко, което ни трябва, за да ви осъдим, е една спретната фльонга. Иронията е, че може би никога нямаше да го намерим, ако тази вечер не се бяхте опитал да ни убиете.