Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Любопитен съм — каза доктор Рахнер. — Разполагате ли с доказателства в подкрепа на твърдението си, че съм се опитал да ви убия?

— Взели сте душ и вероятно сте сложили дрехите си в пералнята — каза Монк. — Така че не, нямам никакво доказателство за това. Но не ми и трябва.

— Не ви трябва ли? — попита Щофмахер.

— Имам тази торба — каза Монк и се обърна към Милдред. — Имате ли нещо против да заснемете тази торба и съдържанието ѝ за протокола?

Милдред погледна Щофмахер, който кимна в знак на съгласие. Тя направи няколко снимки на торбата за боклук.

— Ще забележите, че връзките са завързани на норвежки моряшки възел — каза Монк, като се погрижи Милдред да направи няколко снимки на възела. — Точно като обувките, с които е обут доктор Рахнер в момента.

Милдред снима и обувките, при което доктор Рахнер я изгледа намръщено.

— Сигурен съм, че има милиони хора, които си връзват обувките по същия начин като мен — каза доктор Рахнер.

— Може би да, може би не. — Монк се изкикоти. — Възел — пъзел. Схващате ли?

Никой не схвана шегата. Дори на лекарства, Монк имаше ужасно чувство за хумор. Той спря да се кикоти и се прокашля.

— Добре, да продължаваме. — Монк погледна Щофмахер. — Бихте ли ми дали чифт гумени ръкавици, ако обичате?

Щофмахер бръкна в джоба на сакото си и даде на Монк един чифт.

Монк си сложи ръкавиците, развърза връвта и внимателно отвори торбата.

— Доктор Рахнер не е очаквал някой да почисти с драга езерото в търсене на тези вещи и е смятал, че ако те бъдат открити по-късно, никой няма да ги свърже с Люполц или да разбере значението на онова, което е вътре, ако предположим, че не е изгнило.

Монк бръкна в торбата и извади лаптоп, който беше покрит с пера и имаше празен процеп на мястото, където би трябвало да е твърдият диск.

— Откъде знаете, че Люполц не е изхвърлил сам нещата си в езерото? — попита Гешир.

— Ако Люполц е изхвърлил сам лаптопа си — каза Монк, — за какво му е било първо да изважда твърдия диск?

— За да запази деликатна информация — каза Гешир. — Например пароли, финансови сведения…

— Тогава защо изобщо да си изхвърля лаптопа? — възразих. — Изглежда някак безсмислено, ако запазваш точно този компонент, върху който всъщност се съдържа цялата информация.

Щофмахер и Гешир очевидно нямаха отговор на този въпрос.

След това Монк извади останките от калъфката на възглавницата, а после торбичката от прахосмукачката, всичките покрити с пера и пух.

— Сигурен съм, че вашите специалисти по криминалистика ще намерят следи от барут по цялата калъфка. Ако предположим, че съм прав — а вие все още не ми вярвате, — имам няколко въпроса към вас — каза Монк. — Защо Люполц ще прострелва възглавницата си, а после ще се опитва да скрие факта, че го е направил? Да не би в Лор прострелването на възглавница да е престъпление?

Щофмахер си поглади мустака. Гешир драскаше в бележника си. Но не можеха да скрият, че нямат отговор и на тези въпроси.

— Всичко това може и да е подозрително, Ейдриън, и може дори да показва, че клетникът е бил убит — каза доктор Крогър, — но не доказва, че доктор Рахнер е убиецът.

— Точно това си мислех, Чарлс — каза доктор Рахнер.

— Доказва го допълнителният му пръст — каза Монк.

— Ето че пак започвате — възкликна доктор Рахнер, после се надигна от мястото си и посочи обвинително към Монк. — Сега стигаме до истинската причина за всичко това. Целият този изпълнен с халюцинации епизод произлиза от нерационалния му страх от хора с физически аномалии. Той ме набеляза като убиец от мига, в който ме видя на градския площад!

— Вярно е — каза Монк. — И бях прав.

— Още не сте го доказали — каза Щофмахер.

— Не съм свършил. Един от проблемите с това да имаш единайсет пръста, е, че не можеш да си намериш подходящ чифт ръкавици. — Монк бръкна в торбата за боклук, измъкна чифт използвани гумени ръкавици и вдигна една от тях да я видят всички.

В нея беше изрязана дупка, точно там, където трябваше да влезе допълнителният пръст на доктор Рахнер.

Монк разлюля ръкавицата пред лицето на доктор Рахнер.

— Значи сте пробили дупка за допълнителния си пръст, но не сте можели да го оставите непокрит, нали?

Той пусна ръкавицата на една маса, бръкна отново в торбата и извади един отрязан пръст от гумена ръкавица.

— Така че сте отрязали пръст от друга ръкавица, с който да го покриете — каза Монк.

Всички се обърнаха да погледнат доктор Рахнер, чието лице започваше да почервенява от гняв.