Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

Стотълмайер поклати глава в знак на несъгласие:

— Но бихте си помислили, че Де Сантини ще иска да го направи възможно най-мъчително и жестоко, за да изпрати послание на всеки друг, който смята да сътрудничи на правителството: Ще ви открием и ще умрете от ужасна смърт.

— Мафията не ги е открила — каза Монк.

— Само след седмица Министерството на правосъдието щеше да се сдобие с многобройни обвинения, които да отправи срещу фамилията Де Сантини — каза Уокър. — Убийството на двамата Клейсън снощи проваля целия случай. Не виждате ли връзката?

— Семейство Клейсън не са убити снощи — каза Монк.

Побързах да се включа в разговора, преди Уокър да успее да застреля Монк на място:

— Мисля, че господин Монк иска да каже, че, технически погледнато, е било тази сутрин — казах. — Медицинският експерт казва, че са умрели след полунощ.

— Навън е било тъмно — каза Уокър. — По моему това значи, че е било нощ.

— Не са убити и тази сутрин — каза Монк.

Уокър се обърна към Стотълмайер:

— И този ненормалник е най-добрият ви детектив? Това не говори особено добре за прилагането на закона във Фриско. — Той се обърна към Монк: — Аз виждам на пода двама мъртъвци. Вие какво виждате?

— Аз виждам двама души, които са били убити преди година — рече Монк.

— Не мислите ли, че щяха да са малко по-разложени? Освен това бях на сватбата им преди година, представяйки се за барман, и те си бяха съвсем живи.

Стотълмайер разтри слепоочията си:

— Монк, мислиш ли, че можеш да бъдеш по-малко загадъчен и да минеш направо на въпроса?

Разбира се, че не. Монк трябваше да си получи забавлението. Знаех го, и Стотълмайер също го знаеше, но не и Уокър, и лицето му придобиваше зловещ оттенък на червеното. Зловещ за Монк, не за Уокър.

— Цялата история е точно тук — каза Монк и включи DVD плейъра.

Беше заснета на видео сватба. Привлекателна двойка полагаше брачните си обети пред съдия с кисела физиономия в нещо, което приличаше на величествена банкетна зала в стар хотел. Тъй като говорехме за сватба, предположих, че двойката са семейство Клейсън, преди да се сдобият с новите си лица. Старите им лица също не изглеждаха толкова зле.

— Какво, по дяволите, са правели със записа от сватбата си? — каза Уокър. — Това е сериозно нарушение на сигурността. Ако някой е видял това, то е щяло да провали прикритието им.

Те бяха романтици по сърце, затова, разбира се, запазили записа, независимо от риска, който не ми се струваше твърде висок.

— Не проумявам как — казах. — Можело е да бъде запис от сватбата на приятел или роднина.

— Станало е причина да ги убият, нали? — изсъска ми Уокър. Поне зъбите му не ми разкъсаха кожата.

— Не, не е — каза Монк. — Но показва извършването на убийството.

— Как е възможно? — попита Уокър. — Записът е направен преди година.

— Сега започвате да схващате — каза Монк.

— Нищо не схващам, по дяволите — заяви Уокър.

— Просто изплюй камъчето, Монк — рече Стотълмайер. — Кой ги е убил?

— Не знам кой го е направил — каза Монк. — Но вие знаете.

Уокър се приближи с отсечени крачки до Монк и застана така, че носът му почти опираше в неговия:

— Би трябвало да ти изритам задника още тук и сега. Да не ме обвиняваш, че информацията е изтекла от мен? Или се опитваш да кажеш, че самият аз съм ги убил?

Монк отстъпи една крачка назад, за да остави известно разстояние между двамата, и се блъсна в телевизора.

— Нито едното, нито другото. Ето какво се е случило. По някакъв начин фамилията Де Сантини е открила, че двамата Клейсън, или както са се казвали преди, възнамеряват да съдействат на властите и че във въпросната нощ ще бъдат включени в програма за защита на свидетелите. Двойката щяла скоро да има нови имена и лица и щяла да бъде почти неоткриваема. Така че сватбата била последният шанс на фамилията Де Сантини да ги убие, но двойката била твърде добре защитена.

— Дяволски си прав, че бяха — каза Уокър. — Всички гости бяха щателно проучени, имаше охрана на всички входове и изходи, а всички сервитьори бяха от службата за защита на съдебната система. Дори комар не можеше да проникне в онази стая и да ги ужили.

— Но въпреки това фамилията Де Сантини се е добрала до тях — каза Монк и бързо превъртя дивидито напред, като застопори кадъра на щастливата двойка, разрязваща сватбената торта. — Традиция е новобрачните да запазват парче торта и да го прибират във фризера, за да го изядат на първата си годишнина. Така че някой е отровил парчето торта, знаейки, че където и да се намират, и в които и хора да са се превърнали, двамата ще го изядат след дванайсет месеца, колкото по една случайност е продължил периодът от време, нужен на Министерството на правосъдието да подготви техния случай. Тортата е била бомба със закъснител. Семейство Клейсън са били мъртви още преди да си тръгнат от сватбата. Просто не са го знаели.