Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Но вие не видяхте доказателствата — каза Монк.

— Това е, защото вероятно те не са съществували — каза тя.

— Сега не съществуват — каза Монк. — Записките му са били изгорени, а лаптопът му е изчезнал.

Тя сви рамене:

— Бях доста сурова с него, когато говорихме. Казах му, че губи и малкото останало доверие, с което се е ползвал като журналист, и че ако не се осъзнае скоро, повече никой няма да го наеме отново като репортер. Може би изгарянето на бележките и изхвърлянето на лаптопа е бил неговият начин най-сетне да се осъзнае и да се откаже от една изгубена кауза.

— Или може би доктор Рахнер го е убил — предположи Монк.

— Това ще бъде подходяща история — каза тя. — С какви доказателства разполагате в нейна подкрепа?

Страхувах се, че ще зададе този въпрос. Още повече се страхувах, че Монк ще отговори на него.

— Видях начина, по който доктор Рахнер си връзва обувките — каза Монк.

Тя повдигна вежда:

— Това ли ви е доказателството?

— Има още, още много. Например самоубийството на Аксел Виг, което не е било никакво самоубийство. Дупката в стената му не е била, за да гледа някаква стюардеса, и той не е прострелял дивана си. Кой би направил такова нещо? Освен това съществуват и перата от възглавницата по килима и чистите обувки, които би трябвало да са мръсни, но не бяха.

На мен това ми звучеше като несвързано бръщолевене на луд човек, а аз всъщност знаех за какво говори той. Можех само да си представям как ѝ звучеше на нея.

— Не разбирам нищо от това — каза Ернестина, — или как то доказва, че инфарктът на Бруно е бил убийство, или че виновникът е доктор Рахнер.

— О, той е бил — каза Монк. — Виждал съм много убийци и той определено е такъв. Разбрах го в мига, в който видях онези шест пръста.

— Преследвате го заради това, че има един пръст в повече?

— Знам, че е убил Бруно Люполц, и е възможно също така именно той да е човекът, наел някого да взриви колата на жена ми. Тя също беше репортерка.

— Разбирам. — Тя ни придружи до вратата на кабинета си и я задържа отворена. — Господин Монк, мислех, че Бруно е заслепен от манията си, но вие сте много по-зле.

— По-добре няма да стане — каза той и излязохме от кабинета.

Реших да тръгнем към Чекпойнт Чарли. Разчитах, че там ще намеря някакъв сувенир за Джули и такси, което да ни върне на летището.

Монк се мръщеше раздразнено, със свити в юмруци ръце, като капризно дете.

— Знам как доктор Рахнер е убил Бруно Люполц и Аксел Виц знам как е прикрил престъпленията си, и дори знам какви са били мотивите му — каза Монк. — Единственото, което не знам, е как да докажа нещо от това.

— Наистина ли мислите, че именно доктор Рахнер е уредил убийството на Труди?

— Бих искал да е той — каза Монк.

— Но вярвате ли, че е той?

— Той има шест пръста на дясната ръка, бил е в Сан Франциско приблизително по времето, когато тя загина, и е убиец — рече Монк. — По-вероятно е да е той.

— Но може и да не е — казах.

Той ме погледна:

— Не мислиш, че е той.

— Възможно е Дейл Кита да е открил, че доктор Рахнер е фалшифицирал препоръчителните си писма много преди Бруно да разбере за това, и да го е изнудил да уреди убийството на Труди — казах. — Но не мисля, че доктор Крогър е бил замесен.

— Мислиш, че е просто съвпадение това, че доктор Крогър и доктор Рахнер се познават.

— Да, така мисля — казах. Чак до този момент не бях осъзнала, че се чувствам така. — И ако тази част е съвпадение, тогава трябва да се запитам дали не е възможно и останалата част от историята да е такава.

— Частта с убийството на Труди — каза Монк.

Кимнах:

— Е, какво ще правим сега?

— Връщаме се в Лор и извеждаме тази история до горчивия ѝ край — каза Монк. — Само че този път ще взема едно от моите хапчета.

— За едночасов полет?

Това изглеждаше като доста пресилена реакция. Ефектът от лекарството траеше около дванайсет часа.

— Имам нужда от него и заради онова, което ще правим, когато се върнем в Лор — каза Монк. — Искам да отида отново в гората и да видя дали не можем да открием къде доктор Рахнер е скрил тялото на Люполц.

На Монк определено щеше да му е по-лесно да се справи с цялата тази природа, ако беше дрогиран.

Аз обаче не бях сигурна, че ще се справя.

На ъгъла, бурната и жестока история на Берлинската стена беше показана в снимки върху дървена стена, издигната около празен парцел, където някога се беше намирала част от граничната бразда на ГДР.