Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Сигурно всеки път, когато погледнете през този прозорец, си спомняте за детството си.

— Това ми дава нови сили и става още по-основателна причина, за да правя онова, което правя — работа, която не беше възможна преди падането на стената — каза тя. — Е, защо се интересувате от Бруно Люполц?

— Смятаме, че е бил убит — каза Монк.

— Казвате „ние“, значи вие двамата — каза тя.

— Засега — рече Монк.

— От полицията казват, че е починал от естествена смърт — каза тя. — Какво ви кара да мислите, че има нещо по-зловещо?

— Защо имам чувството, че ни интервюирате? — попитах.

— Говорите с репортер — каза Ернестина. — Не говоря с никого, освен ако не смятам, че в този разговор може да се крие някаква история. Тук има ли такава?

— Налице е историята, по която Бруно Люполц е работел по ваша поръчка — рече Монк.

— Той не беше назначен официално при нас. Просто обичаше да използва името ни — каза тя. — То отваряше врати, които иначе щяха да му затръшнат в лицето.

— И вие не възразявахте? — попитах.

Тя сви рамене:

— Ако извадеше късмет да се натъкне на гореща новина, което се случваше рядко, той я съобщаваше първо на нас.

— Но сте знаели по какво работи — упорстваше Монк.

Ернестина направи гримаса, сякаш знанието ѝ причиняваше физическа болка:

— Разследваше някакъв психиатър, който помага на хора с физически деформации.

— Доктор Мартин Рахнер — каза Монк.

Тя кимна:

— Бруно беше убеден, че този човек е измамник и мошеник.

— А вие не бяхте убедена? — попитах.

— И без друго не ме интересуваше — каза тя. — Той беше просто психиатър, макар че ако вярвате на Бруно, не е бил дори и това.

— Какво искате да кажете? — попита Монк.

— Бруно ми каза, че препоръките му били фалшиви, че бил излъгал за някаква диплома или бил откраднал някакъв научен труд, или нещо подобно — каза тя. — Не обърнах особено внимание, да си кажа честно.

— Защо не? — попита Монк. — Вашето списание не разобличава ли престъпници?

— Ние разобличаваме хора на влиятелни постове, злоупотребили с властта си заради пари или секс, за предпочитане — и двете — каза тя. — Един вероятно лъжлив психиатър, който може би прилъгва хора с ципести крака да му доверяват неволите си, не е история за нашите читатели.

— Тогава защо Люполц не е оставил историята без внимание? — попитах. — Защо му е било да ходи до Лор и да продължава да разследва доктор Рахнер?

— Приятелката на Бруно беше пациентка на доктор Рахнер — каза Ернестина. — Заряза Бруно и инвестира всяка стотинка, с която разполагаше, в санаториума на доктора, а после се нанесе там.

Познавах двама души, които живееха постоянно в санаториума, и само един от тях беше жена. Е, преди всичко жена. Присвих се от отвращение при тази мисъл в същия миг, когато и Монк направи същото.

Ернестина измери с поглед и двама ни.

— Значи сте научили за проблема на Кейти.

— Вие сте знаели? — попита Монк.

— Аз съм репортер и исках да разбера защо Бруно е толкова обсебен от този психиатър, до такава степен, че да отказва доходни поръчки, за да преследва този човек — каза тя. — Нямаше история. Беше нещо съвсем лично. Той отчаяно искаше доктор Рахнер да се окаже виновен в нещо, за да може той да си върне Кейти, което беше и причината, поради която бях толкова скептична по отношение на последното попадение на Бруно.

— Люполц е открил още нещо за доктор Рахнер? — попита Монк.

— Бруно твърдеше, че създаденият от доктора санаториум с наемани за определено време жилища всъщност е огромна финансова измама, че парите, които доктор Рахнер е убедил пациентите си и техните роднини да инвестират в неговия бизнес с недвижими имоти, с твърдението, че са за построяването на подобни санаториуми на други места, всъщност влизат в собствения му джоб. Бруно каза, че бил открил, че докторът е вложил тези пари в много рискови инвестиции и е загубил, затова сега използвал парите, които измъкнал с измама от новите инвеститори, за да се издължи на старите.

— Класическа схема в стила на Понци 14, използване на парите от новите балами, за да успокои старите — казах. — Дали един психиатър, злоупотребяващ с доверието на пациентите си, за да ги накара да инвестират в измама с недвижими имоти, ще бъде интересна история за вас?

— Само ако е замесена огромна сума пари, затова Бруно, естествено, каза, че е така, десетки милиони евро, включително оскъдните, трупани цял живот спестявания на бившата му приятелка. Но той беше готов да каже всичко, за да ме накара да пусна статия за психиатъра. Ето защо настоях Бруно да ми покаже многобройни неопровержими доказателства, за да подкрепи отправените обвинения. Той каза, че ще го направи.