Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Разделянето на реда на две редици от по три седалки е единственият начин, по който може да се раздели шест наполовина — казах.

— Трябваше да сложат по четири седалки в редица, да разделят редицата на две, и така да спасят живота на много хора.

Зад мен се приближи една стюардеса:

— Проблем ли има?

— Още при първия облак, до който се докоснем, вече ще сме пътници за оня свят — каза Монк.

— Пътници за оня свят ли? — попита тя. — Какво значи това?

— Значи, че нямаме търпение да започнем пътуването си — казах с усмивка. — Нямаме търпение да се приближим до онзи първи облак, защото тогава ще знаем, че наистина сме поели на път. Нагоре, нагоре, и надалече — там искаме да бъдем.

Тя кимна:

— Моля, заемете местата си.

Блъснах Монк и почти го изтиках чак до седалките ни на дванайсетия ред. Моето място беше до прозореца, а неговото — в средата. На мястото до пътеката седна бизнесмен, пъхнал под мишница един „Плейбой“ .

Монк измъкна пликчето за повръщане от джоба на седалката пред себе си и започна да диша в него. Бизнесменът се престори, че не забелязва.

Щом всички се настаниха по местата си, стюардесата тръгна надолу по пътеката, като раздаваше още списания. Изглежда, че всеки мъж в самолета си взе „Плейбой“ . Когато стюардесата мина покрай нашата пътека, Монк вдигна ръка.

— Ще желаете ли нещо за четене, сър? — попита тя.

— Да — каза Монк. — Бихте ли ми дали наръчник за оцеляване при аварийно кацане?

— Информацията за нашите процедури при аварийно кацане е напечатана върху ламинираното картонче на гърба на седалката пред вас — каза тя със същия автоматизиран глас като американските стюардеси. Предполагам, че говорът на стюардесите е универсален, независимо от родния им език.

— Надявах се на нещо по-подробно — каза Монк.

— Съжалявам — каза тя. — Това е всичко, което имаме.

— Добре — каза Монк. — А Библията?

— И нея нямаме — каза тя. — Какво ще кажете за един „Интернешънъл Хералд Трибюн “?

Бързо се обадих:

— Ще бъде чудесно.

Тя ми подаде вестника и продължи нататък. Плеснах Монк по гърдите с вестника и го пуснах на скута му.

— Какво ви става? — попитах. — Вие не сте религиозен.

— Ако днес ми предстои да се срещна с Бог, искам да държа в ръце неговия бестселър.

— Няма да помогне — казах. — Мислите ли, че е забравил как се опитахте да изхвърлите купата със светена вода в Мишън Долорес по време на неделната литургия и да я замените с дезинфектант за ръце?

Започнахме да рулираме и да се отдалечаваме от изхода. Докато ставаше това, стюардесите подхванаха обичайната си лекция за безопасност с указания как да използваме предпазните колани, къде да открием изходите, как да си служим с кислородните маски и кога да надуем спасителните жилетки, пъхнати под седалките ни.

Монк се наведе и започна да търси нещо под седалката си.

— Какво правите? — попитах.

— Подготвям се — отговори той и извади яркожълтата надуваема спасителна жилетка, от която въздухът беше изпуснат, и я нахлузи през главата си, като удари с лакти в ребрата мен и бизнесмена, докато се пресягаше да затегне всичките ѝ връзки.

Бизнесменът се наведе напред, за да изгледа гневно Монк, и очите ни се срещнаха.

— Той не може да плува — обясних.

— Не сме във водата — каза мъжът.

— Все още — рече Монк.

Една стюардеса се зададе надолу по пътеката, за да провери дали всички са затегнали предпазните си колани, и спря, когато видя, че Монк е облякъл спасителната си жилетка.

— Може ли да си получа кислородната маска сега? — попита Монк. — Това ще ни спести време по-късно.

Тя само поклати глава и продължи нататък. Сръгах Монк с лакът в ребрата, точно толкова силно, че да привлека вниманието му.

— Престанете — казах. — Заради вас ще ни изхвърлят от самолета.

— Ако се случи над водата, поне един от нас ще оцелее — каза Монк.

Стигнахме до пистата. Стюардесите заеха местата си, а Монк зае позицията за аварийно кацане: наведен напред, с вдигнати над главата ръце и молещ за майка си.

Самолетът набра скорост и се отдели от земята: ревът на двигателите не успя да заглуши хленченето на няколко невръстни деца и на Ейдриън Монк.

Щом достигнахме препоръчителната височина Монк предпазливо се поизправи на седалката и се огледа наоколо. Точно тогава бизнесменът до него реши да отвори своя „ Плейбой “.

Не беше съкратено издание.

Монк изпищя и веднага се опита да отклони погледа си към нещо безопасно.