Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

Следващата задача на доктор Рахнер била да направи смъртта на Виг да прилича на самоубийство.

Покрил дупката от куршум в стената между двата апартамента. Сложил пистолета в ръката на Виг и прострелял дивана, за да е сигурен, че по тялото на жертвата ще има следи от барут. А на излизане заключил вратата, за да забави възможно най-дълго откриването на тялото.

Сега оставало само да се отърве от тялото на Люполц и да измисли правдоподобен сценарий за обяснение на смъртта му. Доктор Рахнер облякъл Люполц в спортен екип и маратонки, а после скрил тялото му в гората.

— На другата сутрин доктор Рахнер излязъл да тича — каза Монк. — Онова, което всъщност направил обаче, било да премести трупа от скривалището и да го сложи на пътеката, така че да изглежда, че Люполц е починал от инфаркт, докато се е разхождал.

Настъпи продължително мълчание, докато Щофмахер и Гешир смелят разказа на Монк.

— Или Виг се е самоубил, а Люполц е починал от инфаркт, докато се е разхождал — каза Гешир.

— Доказателствата говорят иначе — рече Монк.

— Какви доказателства? — попита Щофмахер.

— Дупката от куршум в дивана на Виг, скритата дупка от куршум в стената между двата апартамента и заключената врата на апартамента на Виг, за начало — каза Монк, а след това посочи към торбичките за веществени доказателства на масата. — Също и перата, изгорените бележки, липсващият лаптоп и чистите обувки на Люполц.

— Бих могъл да изтъкна аргумента, че Виг се е самоубил заради загубата на работата си и на приятелката си, и че е изстрелял куршума в дивана като пробен изстрел — каза Щофмахер. — Дупката в стената е била покрита, защото Виг я е използвал, за да наблюдава тайно предишния наемател на съседния апартамент.

— А наемателката е била готина гореща мацка — поясни Гешир, като явно се наслаждаваше на думите. — Била е стюардеса от „Луфтханза“. Обзалагам се, че се е разхождала гола из апартамента си и е имала много любовници и точно затова той е наблюдавал.

— Комисар, благодаря ви за това изключително важно вникване в мотивите на Аксел Виг — каза Щофмахер.

— Мисля, че американците наричат това „изключителен професионализъм“ — рече Гешир. — Детективите, които го правят, са известни като „ловци на умове“.

— Ти си си загубил ума — каза Щофмахер.

— На английски не се има предвид това — каза Гешир.

— Това е, което аз имам предвид — каза Щофмахер, като се обърна отново към нас. — Научихме, че Люполц бил едва свързващ двата края писател, който не можел да се задържи никъде на работа и едва успявал да се издържа от поръчки на свободна практика. Вероятно е изгорил записките си и е изхвърлил лаптопа си в пристъп на безсилен гняв. Никога няма да разберем със сигурност, защото е излязъл да тича в планините и е починал от инфаркт.

— Как ще обясните перата? — попитах.

Щофмахер сви рамене:

— Може би е разкъсал някоя възглавница в пристъп на гняв. Няма значение.

— Ами чистите му обувки?

— Сутринта е ръмял лек дъжд — каза Щофмахер. — Може би това е отмило мръсотията.

Монк се обади:

— Претърсихте ли езерото?

— Не, но дори и ако го бяхме направили и бяхме открили лаптопа, това нямаше да докаже вашата теория — каза Щофмахер. — От мига щом пристигнахте в Лор, сте твърдо решен да изопачавате всичко, което виждате, превръщайки го в доказателство за убийство или за заговор срещу вас.

— Доказателствата говорят сами за себе си — поясни Монк.

— Добре, да кажем, че сте прав и всичко се е случило така, както твърдите — каза Щофмахер. — Какво доказателство имате, че доктор Рахнер е отговорен за смъртта на Бруно Люполц и Аксел Виг?

— Връзките на обувките. — Монк вдигна торбичката с маратонките на Люполц. — Тези са завързани с норвежки моряшки възел. Но останалите обувки на Люполц са завързани, с обикновен небрежен възел.

— Е, и какво от това? — попита Гешир.

— Доктор Рахнер си връзва обувките с норвежки моряшки възел — каза Монк. — Фльонгите на неговите връзки са точно като тези. Това е толкова убедително, колкото и един пръстов отпечатък.

— Не и в Германия — каза Щофмахер.

Беше очевидно, че полицията на Лор няма да се втурне и да арестува доктор Рахнер за убийство и, да си кажа честно, не ги обвинявах. Смятах, че доктор Рахнер е виновен: това убеждение обаче се основаваше повече на вътрешно усещане, отколкото на доказателства.

Монк си тръгна от полицейското управление и се упъти право към колата ни. Беше толкова твърдо решен да арестува доктор Рахнер, че забрави, че върви по калдъръм, и не подскачаше на един крак от камък на камък. Или беше напълно погълнат от търсенето, или беше склонен към самоубийство.