Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

В торбичките за веществени доказателства върху масата бяха пистолетът, няколко пера от пълнежа на възглавницата, маратонките на Люполц, обгорените телени пръстени от подвързията на тетрадката, и един обезформен куршум, за който предположих, че е бил изваден от главата на Аксел Виг.

— Престъплението е разкрито — каза Монк.

— Иска ми се да беше — каза Щофмахер. — Ако изобщо има някаква промяна, тя е, че мистерията стана още по-озадачаваща.

— Не, не е — каза Монк. — Всичко свърши. Знам кой го е направил.

— Кой е направил какво? — попита Щофмахер.

— Знам кой е убил Бруно Люполц и Аксел Виг — каза Монк.

— Люполц не е убит — каза Щофмахер. — Съдебният лекар казва, че журналистът е починал от инфаркт. Не е имало следи от насилие, а резултатите от токсикологичното изследване са отрицателни.

Очите на Монк се разшириха:

— Люполц е бил репортер?

— Работел е като независим журналист за „Im Fadenkreuz“ , новинарско списание в Берлин — каза Гешир.

— По каква история е работел в Лор? — попита Монк.

— Какво значение има? — попита Гешир. — Починал е от естествена смърт.

— Съпругата ми беше репортерка — каза Монк.

— Не виждам какво общо има каквото и да било от това с убийството на жена ви — каза Щофмахер.

— Това е вторият репортер, когото е убил — каза Монк.

— Кой? — попита Щофмахер.

— Доктор Мартин Рахнер — каза Монк. — Човекът, когото защитавате. Човекът, когото прикривате сега.

— Винаги сте знаели, че доктор Рахнер е мъжът с единайсет пръста, издирван от господин Монк — казах на детективите. — Но сте си мълчали.

— Разбира се, че си мълчахме — каза Щофмахер. — Доктор Рахнер е уважаван член на нашата общност. От години е такъв. Не исках да бъде подложен на тормоз просто защото се е родил с един пръст в повече.

— Той е убиец — каза Монк и погледът му се спря на торбичките за веществени доказателства върху масата.

Гешир изсумтя презрително:

— Според един турист с изключително големи психически проблеми, последвал психиатъра си в Германия.

— Господин Монк може и да има някои лични проблеми — казах, — но е разкрил повече убийства от всички детективи в Германия, взети заедно.

Не знаех дали тази статистика е дори приблизително вярна, но звучеше впечатляващо, а аз бях ядосана. Не ми харесва, когато хората сумтят презрително по мой адрес или по адрес на Монк. Презрителното сумтене е изключително грубо.

— Въпреки това обаче той е също и човек, уволнен от Полицейското управление на Сан Франциско заради психическа непригодност, който от години е под грижите на психиатър — каза Щофмахер, — и който току-що обвини доктор Рахнер в убийството на човек, починал от естествена смърт.

— Прав сте — каза Монк.

— Така ли? — възкликнах. Очаквах полицията да оспори аргументите ми, но не очаквах човекът, когото защитавах, да ми противоречи.

— Всичко, което той казва за мен, е вярно, и Бруно Люполц е починал от естествена смърт.

— Поне започва да проявява проблясъци на разум — каза ми остро Щофмахер, — дори и с вас да не е така.

— Но въпреки това е било убийство — каза Монк. — И извършителят е доктор Рахнер.

— Това е абсолютна безсмислица — каза Гешир.

— Ето какво се е случило — каза Монк. — Люполц се е готвел да напише не особено ласкава статия за доктор Рахнер. Не знам какво е открил Люполц, но каквото и да е било, е било достатъчно разобличаващо, за да принуди доктор Рахнер да предприеме крайни мерки.

Монк обясни, че доктор Рахнер се промъкнал тайно в апартамента на Люполц преди две вечери, за да прерови бележките на репортера и да разбере какво е разкрил. Когато Люполц се върнал, доктор Рахнер се опитал да сплаши репортера, за да зареже историята. Доктор Рахнер стрелял в стената, за да докаже, че говори сериозно. Подействало. Той изплашил Люполц до смърт.

— Репортерът получил инфаркт и, сякаш това не било достатъчно лошо, куршумът, който доктор Рахнер изстрелял в стената, убил нещастника, който живеел в съседство — каза Монк. — Нещата се били развили изключително зле за доктор Рахнер и сега той трябвало бързо да импровизира начин да се измъкне от положението. Не било лесно. Трябвало да отстрани всичко, намекващо за престъпление, и всякаква връзка между смъртта на двамата, така че да изглежда, в най-лошия случай, като трагично съвпадение.

Първото, което доктор Рахнер трябвало да направи, обясни Монк, било да почисти местопрестъплението и да отстрани всичко, което свързвало Люполц с него. Затова събрал с прахосмукачка пълнежа на възглавницата, изгорил всички записки на репортера и откраднал лаптопа му.