Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Той е прав. Обикновено аз съм онзи, който трябва да се срамува, който трябва да крие тялото си и да се опитва да се вмести в обществото. Но не и в „По-сигурен пристан“. Именно това прави това основано от доктор Рахнер място толкова специално — Франко говореше със силен италиански акцент, заради който думите му се разбираха доста трудно. Заради това, и заради космите, покриващи устата му.

— От цяла Европа идват хора, за да отседнат тук. Ние предлагаме същите услуги и мероприятия като останалите курорти, в които плащате за изключителното право да използвате дадено ваканционно жилище всяка година за определен период от годината, а също и нещо повече: истинска свобода да бъдете самите себе си.

— Знам, че всички се чувствате неловко точно в този момент — обърна се доктор Рахнер към групата.

— Много слабо казано — изхленчи Монк.

— Но това, което изпитвате, е напълно нормална, инстинктивна реакция при срещата с други човешки същества с физически аномалии.

— А ако побягна с писъци, това какво ще бъде? — попита Монк.

— Прекалено емоционална реакция — строго каза доктор Рахнер. — Помислете си как се чувствате в този момент. Сега си представете как се чувстваме ние всеки ден, докато вървим сред всички вас.

— Имам дебела кожа — безгрижно каза Франко.

— Обзалагам се, че е така — каза Монк.

Ако стоях до Монк, щях да го сръгам с лакът. Вместо това се опитах да го стрелна с поглед, предаващ ефекта от сръгване с лакът. Не мисля, че успях.

— Отборът ме чака на волейболното игрище — каза Франко, като въртеше топката върху пръста си. — Надявам се да научите нещо от посещението си. Ако имате възможност, отбийте се да ни погледате как играем.

Той се отдалечи и в същия момент от главната сграда се появи млада жена. Носеше къси панталони и потниче и ни поздрави с усмивка на стюардеса.

— Аз съм Кейти, директор по продажбите — каза тя. — За нас е чест, че всички вие днес сте наши гости тук. Ще ви разведа на нашата голяма обиколка. Моля, не се колебайте да ми задавате всякакви въпроси по пътя.

Монк вдигна ръка:

— Имам въпрос.

— Да, господине? — каза тя.

— Ще раздавате ли превръзки за очи?

Кейти се засмя:

— Нашата общност е ограничена и уникална, но не е тайна. Искаме да видите всичко, което имаме да предложим.

Тя ни въведе в главната сграда. Приличаше на скиорска хижа, с голямо каменно огнище и бар. Наоколо бяха насядали няколко души в униформи на курорта, които четяха книги, отпиваха от питиета и разговаряха тихо.

Видях сиамски близначки, едната — потънала в разговор с гърбав мъж, другата — зачетена в немски превод на роман на Джеймс Патерсън. Брадата жена играеше карти с едно джудже и един мъж с огромни уши. Не оставях погледа си да се задържи твърде дълго върху никого.

— Това е общото помещение на нашия клуб, където всички могат да се събират, за да си почиват и да се опознават — каза Кейти. — Всяка вечер имаме коктейл с безплатна храна и забавления. Освен това имаме богата библиотека, зала за билярд, компютърна зала, чудесен театър и ресторант.

Монк вдигна поглед към високия таван с дървени греди.

— Ще ми се да имаха превръзки за очи. Наистина, ама наистина, имат нужда от превръзки за очи.

— На какви критерии трябва да отговаря човек, за да бъде гост тук? — обърна се доктор Крогър към Кейти.

— Не е ли очевидно? — каза Монк, като почти пищеше.

— Трябва да сте роден с физическа аномалия — каза Кейти, пренебрегвайки коментара на Монк, — и трябва да сте препоръчан от доктор Рахнер или настоящ обитател на курорта. След това трябва да минете интервю със съвета на нашите обитатели.

— А как стои въпросът с работата тук? — попита някой.

— Нашите гости са поели изцяло готвенето, чистенето и поддръжката на мястото — каза тя. — Това е едно от нещата, които създават трептящото усещане за общност, което чувствате тук, където и да отидете. Всеки трябва да дава своя дял и да се включва с помощ.

Тя ни изведе навън. Постройките съвместно владение бяха със същия архитектурен замисъл като главната сграда и бяха подредени в що-годе полукръг около голям плувен басейн и място за пикник, където имаше барбекю. Мъж с малка глава върху несъразмерно нормално тяло печеше на грил пилета, парчета свинско месо от предните ребра и пържоли, и раздаваше порции на подредени на опашка хора, сред които имаше едно джудже, жена с тяло на възрастен човек и две мънички ръчички, и мъж с опашка, подаваща се от изрязана отзад в банските му гащета дупка.