Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

Не ми харесваше да ме използва като част от защитата си, затова се обадих:

— Но това не е било просто някакво си мероприятие. Станало е точно преди убийството на Труди Монк. И е събрало заедно един мъж с единайсет пръста, отговарящ на описанието на човека, организирал убийството, и вас — психиатъра, който по-късно е щял да лекува Ейдриън Монк.

— Това е жесток трик на съдбата — каза доктор Крогър. — Това е всичко.

— Съгласен съм, че е било жесток трик — каза Монк. — Но все още не съм готов да обвинявам за него съдбата.

— На твое място и аз нямаше да съм — каза доктор Крогър. — Има само един начин, по който ще го приемеш. Трябва да направиш онова, което правиш най-добре.

— Да седя сам на тъмно, жалък и нещастен?

— Да разследваш — каза доктор Крогър. — Ще стигнеш до истината, както винаги. Би трябвало да започнеш, като накараш доктор Рахнер да отговори на въпросите ти.

— Защо смятате, че той ще говори с мен? — попита Монк.

— Защото е психиатър и е посветил живота си да помага на хората — каза доктор Крогър. — Което е причината, поради която точно сега те чака в кафенето отсреща.

Доктор Рахнер седеше на миниатюрна масичка пред кафенето, като отпиваше еспресо и едва-едва чоплеше с вилицата си парче щрудел. Усмихна се и ни направи знак да седнем, като махна с шестопръстата си ръка.

— Благодаря, че дойде, Мартин — каза доктор Крогър, когато седнахме.

— Това е най-малкото, което мога да направя — каза доктор Рахнер и се обърна към Монк, който седеше точно срещу него. — Чарлс ме информира за злополучната поредица от съвпадения и какво означават те за вас. Бих искал да спомогна за облекчаването на болката ви по всеки възможен начин. Чувствайте се свободен да ми задавате всякакви въпроси.

— Познавате ли Дейл Бидърбек? — попита Монк.

— Да — каза доктор Рахнер, — познавам го.

— Така ли? — възкликна доктор Крогър, неспособен да скрие изненадата си.

— Разбира се. Той спонсорира моята поредица от лекции в Бъркли и ме покани на вечеря в дома си.

— Винаги, когато посетиш Дейл, е време за обяд — каза Монк. — Този човек яде непрекъснато.

— Точно затова ми беше любопитно да се запозная с него. Бях чул, че е толкова дебел, че не може да стане от леглото си. Физическото му състояние ме заплени.

— Повечето хора се отвращават — казах.

— Именно това го правеше толкова завладяващ. Изучавам хора е физически аномалии и начина, по който те си взаимодействат с едно общество, което ги смята за аутсайдери и „откачалки“. Той беше много специален случай, защото беше толкова богат и влиятелен. Особено ме заинтересува начинът, по който се отнасяше към останалите хора.

— Изключително жестоко — каза Монк. — Ето как.

— Което, за жалост, е също и начинът, по който се отнася обществото към повечето хора с физически аномалии. Но у Бидърбек бяха събрани в едно богатството, властта и влиянието, нужни, за да отвърне на удара.

— Като съсипва животи и убива хора — каза Монк.

— Той е ужасен човек. По никакъв начин не оправдавам извършеното от него. Но като психиатър и изследовател, мога да разбера психологическите и обществени влияния, направили го такъв, какъвто е. Той е роден с ненормално наднормено тегло, а докато растял, ставал все по-дебел и по-дебел. Можете да си представите жестокостта, на която е бил подложен, и мисля, че именно това го е подтикнало да стане толкова богат.

— Значи за вас Дейл е бил просто благодетел и обект на изследване — каза Монк.

— Не беше мой пряк благодетел: парите му отиваха в университета, който ме покани да говоря. Но иначе да, бих казал, че това е правдива преценка.

— Мисля, че лъжете — каза Монк. — Мисля, че Дейл ви е накарал да наемете бомбаджията, който уби жена ми.

Ако доктор Рахнер се беше обидил от обвинението на Монк, не го показа. Просто отпи от кафето си и попи устни със салфетката си, като, разбира се, го направи с шестопръстата си ръка.

Монк не можеше да откъсне очи от тази ръка и доктор Рахнер го знаеше.

— Мислите, че съм лъжец и убиец само защото съм роден с един допълнителен пръст — каза доктор Рахнер, като размаха допълнителния си пръст, за да наблегне на думите си.

— Човекът, сложил бомбата, е бил нает от мъж с шест пръста — каза Монк. — Колко хора, отговарящи на това описание, може да има?

— Сто и двама в Съединените щати, за които знам — каза доктор Рахнер. — Вероятно има много, много повече.

— Колко от тях са познавали Дейл Бидърбек? — попита Монк.