Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— През двете седмици преди убийството на Труди — каза Стотълмайер.

Монк прие новината стоически, като кимна леко, сякаш Стотълмайер само потвърждаваше онова, което той вече знаеше.

— Какво е правил там? — попита Монк.

— Изнесъл е няколко лекции — каза Стотълмайер. — Били са заплатени със сума, отпусната от Дейл Бидърбек.

Дейл Кита. Отвратително дебелият безумец, опитал се да съсипе семейство Монк, след като Труди написала поредица не особено ласкави разследващи репортажи за неговите бизнес начинания.

Значимостта на новината едва не ме накара да падна от леглото, но Монк отново прие всичко със зашеметяващо спокойствие. Той просто кимна.

— Открихте ли някаква връзка между доктор Рахнер, доктор Крогър и Дейл? — попита Монк.

— До този момент не, но не сме задълбавали много — каза Стотълмайер. — За тази цел ще са ни нужни многобройни заповеди за обиск.

— Ами вземете ги тогава — каза Монк.

— Не разполагаме с никакви доказателства за извършено престъпление.

— Знаете къде е погребана Труди — рече Монк.

Това беше като плесница. По линията настъпи продължително мълчание. За миг се запитах дали Стотълмайер не е затворил. Нямаше да го виня, ако го беше направил. Монк не оценяваше колко усилено работеха приятелите му за него. Или ако го оценяваше, рядко го показваше.

— Не е честно — тихо каза Стотълмайер.

— И убийството ѝ не беше — отвърна Монк, без следа от угризения за язвителната си реплика.

— Искам да хвана кучия син, убил Труди, и ще направя всичко, което е във властта ми, за да го сторя. Но не мога да убедя никой съдия да ми даде заповеди за обиск на основание на това, с което разполагаме. Всички доказателства са косвени и не водят до нищо.

— За мен водят — каза Монк.

— За теб са от значение много неща, които не са важни за никой друг — рече Стотълмайер.

— Но в крайна сметка се оказват важни — каза Монк.

— Добре, тогава може би можеш да ми кажеш какъв е бил мотивът на доктор Рахнер да наеме някого да сложи бомба в колата на Труди.

— Може би няма такъв — каза Монк.

— Ако искаш да извършиш най-обикновено убийство, не намираш бомбаджия и не го наемаш да го извърши — каза Стотълмайер. — Правиш го сам — бързо и просто.

— Това, което исках да кажа, е, че може би го е направил по поръчка на Дейл — каза Монк. — По същия начин, както лекарят на Дейл уби една съдийка заради него.

— Смятате, че Дейл е изнудил доктор Рахнер да го направи? — попитах. — И също така е изнудил доктор Крогър да си играе с ума ви, за да ви попречи да се върнете на работа в полицията?

— Това е една възможност — каза Монк.

— Нямаш никакви доказателства — заяви Стотълмайер.

— Точно затова ни трябват заповедите за обиск — каза Монк.

— На един съдия ще му трябва нещо много повече от възможности, преди да ни даде заповеди да се разровим из телефонните разговори, пътуванията и банковите документи на всички — каза Стотълмайер. — Всичко, което мога да кажа сега на някой съдия, е, че доктор Рахнер е бил в Сан Франциско през седмиците преди смъртта на Труди, изнасяйки лекция, спонсорирана от Дейл Кита, и че е възможно твоят психиатър да е присъствал. В това няма нищо дори намекващо за престъпление.

— То предполага заговор — каза Монк.

— Според теб — каза Стотълмайер.

— И според мен — намесих се.

— Но няма да убеди никой съдия — каза ни Стотълмайер.

— В изповед, направена на смъртното си легло, бомбаджията, който уби Труди, каза, че мъжът, който го наел, имал шест пръста на дясната си ръка — добавих. — Същото важи и за доктор Рахнер.

— Последния път, когато проверих — каза Стотълмайер, — наличието на допълнителен пръст не беше криминално нарушение.

— Проверили сте? — рече Монк.

— Шегувах се, Монк. Не съм проверил.

— Може би е добре да го направите.

— Не съм проверил, защото знам, че не е престъпление, и ти също го знаеш — каза Стотълмайер. — В Германия може и да е. Питай тамошните ченгета.

— Ще го направя — каза Монк.

— Дръжте ме в течение как вървят нещата. На ваше разположение съм, ако имате нужда от още някаква помощ — рече Стотълмайер. — В границите на разумното.

Обадих се:

— Можете ли да откриете защо онези ресторанти за хотдог в Америка се казват „Виенски шницел“, когато в Германия тези думи всъщност означават „изпържен и паниран телешки котлет“?

— Мисля, че казах „в границите на разумното“ — каза Стотълмайер.

— Точно това търся — казах. — Разумната причина. И по-добре да е основателна.