Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Нося се като пеперуда, жиля като пчела 13 — казах и после погледнах към Хайко. Той беше със старите обувки на Монк, почистени и лъснати. — Много елегантни.

Хайко грейна:

— Danke.

Поведох доктор Крогър нагоре.

— Изглеждаха като обувките, които Ейдриън носи — каза той.

— Господин Монк винаги е диктувал модата — казах. Бяхме изкачили само няколко стъпала, когато доктор Крогър си тресна главата в една от ниските греди. Изруга и се хвана за челото. Това сигурно болеше.

— Пазете си главата — казах.

— Благодаря — рече той, като ме изгледа гневно. — Не съм сторил нищо, за да заслужа това.

— Ще видим — казах.

Монк седеше с изправен гръб на мястото си, с ръце върху страничните облегалки на стола, когато влязохме. Очите му се разшириха, когато видя лицето на доктор Крогър.

— Какво е станало с лицето ви? — попита Монк.

— Натали ме удари — каза доктор Крогър като дете, което издава брат си или сестра си пред някой от родителите си.

Монк ме погледна:

— Ударила си го?

— Да — казах гордо.

Монк се усмихна леко. Мисля, че беше поласкан.

— Но аз ѝ простих — каза доктор Крогър, като зае обичайното си място от дясната страна на Монк. — Радвам се, че поиска да ме видиш, Ейдриън.

— Никога не съм пропускал сеанс — каза Монк.

— Вярно е. Не си.

— Макар че сега не съм толкова сигурен дали съм се нуждаел от тях толкова много, колкото си мислех — каза Монк.

— Радвам се да го чуя. От известно време смятам, че би могъл да ме посещаваш само веднъж седмично, но именно ти настояваше да ме виждаш по-често, всеки ден, ако е възможно. Дори ме последва тук за сеанси.

Доктор Крогър хвърли поглед към мен, когато седнах на крайчеца на леглото. Ако имаше някакви въпроси относно присъствието ми там, той си ги премълча.

— Сигурно сте много доволен — каза Монк.

— Защо това да ме прави щастлив, Ейдриън?

— Нима винаги не е било част от плана ви да ме поддържате зависим от себе си?

— Целта ми е да ти помогна да овладееш тревогите си, така че да можеш да станеш възможно най-самостоятелен и независим и да се радваш на нормален живот.

— И да се върна на работа в полицията — каза Монк.

— Ако такова е желанието ти — каза доктор Крогър.

— Но не го правите — каза Монк.

— Това не е вярно. Бих искал да те видя как отново ставаш разследващ убийства детектив.

— И въпреки това не написахте доклад до полицията, който ме обявява за годен за служба и препоръчва връщането ми на работа.

— Защото още не мисля, че си готов — каза доктор Крогър. — Но съм уверен, че скоро ще бъдеш.

— Какво мисли доктор Рахнер? — попита Монк.

— Не съм обсъждал терапията ти с доктор Рахнер — каза той.

— Ами Дейл Бидърбек? — попита Монк.

— Не съм обсъждал терапията ти с никого, Ейдриън. Това, което става между нас, е поверително и аз няма говоря за него без твоето съгласие.

— Откога познавате доктор Рахнер?

— Запознат съм с работата му от повече от десетилетие — поясни доктор Крогър, — но го срещнах за първи път преди няколко години на една от лекциите му.

— В Бъркли — каза Монк.

— Капитан Стотълмайер е работил извънредно — каза доктор Крогър, като смени позата си в стола. — Да, в Бъркли беше.

— Две седмици преди убийството на Труди — каза Монк.

Доктор Крогър ме погледна. В отговор аз го изгледах гневно. Мисля, че проверяваше дали се каня отново да го ударя.

— Не си давах сметка за това — тихо каза доктор Крогър.

— Предполагам, освен това не сте си давали сметка, че посещението на доктор Рахнер в района на залива на Сан Франциско е било спонсорирано от Дейл Бидърбек — каза Монк.

— О, Господи, това става все по-лошо — каза доктор Крогър. Той затвори очи за миг, а когато отново ги отвори, заговори със спокоен и отмерен тон: — Нещата не са каквито изглеждат.

— Поне това го знам — каза Монк.

— Нямах предвид това, Ейдриън.

— Защо го направихте? — настойчиво запита Монк, като се наведе напред в стола си. — С какво ви въздейства Дейл, за да ви накара да ми причините това?

— Не съм предал доверието ти и не си жертва на заговор — каза доктор Крогър. — Противно на начина, по който изглеждат нещата, нищо ужасно и непочтено не се е случило. Всичко може да се обясни.

— Слушам — каза Монк.

— Никога не съм срещал Дейл Бидърбек и нямах представа, че е финансирал поредицата от лекции на доктор Рахнер — каза доктор Крогър. — Но не съм изненадан, че го е направил.

— Защо не? — попита Монк.

— Бидърбек беше изключително богат и влиятелен човек с огромно его и жажда за власт. Преди да отиде в затвора, спонсорираше стотици социални, културни и образователни програми и строителни проекти в района на залива на Сан Франциско. На теория можеше да бъде свързан с хиляди хора само чрез посещаваните от тях мероприятия, които той спонсорираше. Някои от тях със сигурност са хора, които си срещал, които дори Натали е срещала.