Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Сигурен ли сте, че именно Дейл Бидърбек, а не някой друг, е убил жена ви? — попита доктор Рахнер. — Не правите ли това предположение единствено защото видяхте доктор Крогър и мен заедно тук?

— Именно Дейл ме отведе до бомбаджията — каза Монк, — а бомбаджията ми разказа за мъжа с допълнителния пръст.

— И оттогава насам вие търсите този неуловим мъж с единайсет пръста — каза доктор Рахнер. — Сега смятате, че сте го намерили.

— А не съм ли?

— Аз съм едва първият човек с допълнителен пръст, когото срещате — отвърна доктор Рахнер. — Но там навън има още мнозина от нас. Две на всеки хиляда деца се раждат с допълнителни пръсти на ръцете или краката.

— Никога преди не съм виждал никого от тях — каза Монк.

— Това е защото обикновено допълнителните израстъци се отстраняват оперативно при раждането от прекалено загрижените родители, които действат по съвет на тесногръди лекари — каза доктор Рахнер. — Това е варварско и нечовешко. Посветил съм кариерата си да насърчавам приемането на физическите различия. Освен това съм говорил открито против операции, които принуждават хората да се придържат към един образ на съвършеното тяло, независимо дали става дума за отстраняване на ципести пръсти или прибавяне на имплантирани гърди. Би трябвало да приемем различността.

— „Различност“ е просто друга дума за неща, които не си съответстват — каза Монк. — Тя е неестествена.

— Не всичко трябва да си пасва, Ейдриън — рече доктор Крогър.

— Точно това би искал Дейл Кита да си помисля — каза Монк.

Доктор Крогър въздъхна и поклати глава.

— В някои древни цивилизации физическите аномалии са се смятали за знаци на божествена сила — каза доктор Рахнер. — Владетелят Чан-Бахлум, управлявал града на маите Паленк през лето господне шестстотин осемдесет и трето, имал шест пръста на дясната ръка и шест пръста на десния крак.

— Сега знаете защо маите вече не съществуват — заяви Монк.

— Папа Сикст Втори имал шест пръста на дясната ръка — каза доктор Рахнер. — А католическата църква е оцеляла.

— На косъм — каза Монк.

— Основах „По-сигурен пристан“, частен курорт извън Лор, в който хората с физически аномалии могат да бъдат самите себе си и да се радват на истинска свобода, без да са изложени на презрение, присмех или втренчени погледи — каза доктор Рахнер. — Тази сутрин организирам обиколка за някои от посетителите на конференцията, и бих искал да се присъедините към нас.

— Защо бих искал да ви придружа? — попита Монк.

— Това ще ви помогне да прозрете какъв съм и как мисля, за да можете да прецените искреността ми — каза доктор Рахнер. — Освен това имам и друг, не толкова ясен мотив. Надявам се, че след като се срещнете с хората там, няма да сте толкова мнителен следващия път, когато срещнете човек с допълнителен пръст.

— Какво имаш да губиш, Ейдриън? — попита доктор Крогър. — Може дори да спечелиш, като проумееш някои неща за себе си.

Монк се изправи и ми даде знак да отида при него. Отдалечихме се на няколко крачки, така че останалите да не ни чуват.

— Какво мислиш? — прошепна ми Монк.

— Сега не разполагате с никакви доказателства срещу доктор Рахнер — казах. — Ако той наистина е убил Труди, колкото повече време прекарате с него, толкова повече възможности ще имате да го хванете в лъжа.

— Добър довод — отбеляза Монк и се върна на масата. — Добре, да вървим в Убежището на откачалките.

Монк и аз последвахме микробуса на доктор Рахнер с нашата кола под наем по лъкатушещ път, който се врязваше дълбоко в гората Спесарт. Колкото по-дълбоко навлизахме в гората, толкова по-неудобно се чувстваше Монк.

— Има много дървета — каза Монк, обгърнал тялото си с ръце.

— Мисля, че е хубаво — казах.

— Дърветата ме плашат.

— Едно дърво не може да ви нарани — рекох.

— Очевидно не си гледала „Вълшебникът от Оз“ — каза той.

— Имате предвид сцената, в която дърветата оживяват?

Монк потръпна:

— Беше ужасяващо. С години имах кошмари.

— Беше наужким. В действителност дърветата не говорят и не ви замерват с ябълки.

— Знам това — каза Монк. — Но те са големи и тъмни и те обкръжават. Те са груби, лепкави и остри. Препречват светлината и в клоните им живеят странни създания.

— Например птици — казах.

— А също змии, паяци, мравки, пчели и разни същества в пашкули — каза Монк. — Единственото по-плашещо нещо от едно дърво е пашкул.