Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— И двамата задълбавате в несвързани със случая подробности — каза Монк. — Трябва да се абстрахирате от тях и да се съсредоточите върху онова, което е наистина важно тук.

— И какво е то? — попита Щофмахер.

— Обувките ми — каза Монк. — Покрити са с кал.

— Пред нас има труп — изсъска Щофмахер. — Вашите мръсни обувки нямат значение.

— Ами неговите? — попита Монк, като посочи към Люполц. — Как е стигнал дотук, без да ги изцапа дори с петънце пръст?

Погледнахме към маратонките на Люполц. Бяха лъщящи от белота и съвсем чисти, връзките бяха завързани на спретната двойна фльонга.

Това определено усложняваше нещата.

Гешир си потърка брадичката. Щофмахер нави края на огромния си мустак. А аз започнах да пляскам с длан по мухите, които жужаха около мен, докато обмисляхме последиците от наблюдението на Монк.

Люполц не беше отишъл сам дотам.

Следователно как се беше озовал на пътеката? Ако не беше доплавал дотам, тогава това означаваше, че някак е бил пренесен. И най-вероятно беше да не е бил жив, когато това се беше случило.

Това обяснение обаче повдигаше още повече въпроси.

Защо не го бяха оставили в къщата му? Защо му е било на някой да захвърля тялото му на туристическа пътека? Как беше умрял? Защо нямаше никакви следи от насилие? По какъв начин беше свързана смъртта му — ако изобщо беше свързана — с насилствената смърт на Аксел Виг? Или беше просто поредното причудливо съвпадение в един ден, изпълнен с чупещ всички рекорди брой подобни съвпадения?

Това бяха само някои от въпросите, които минаваха през ума ми, и вероятно бяха и сред онези, за които мислеха Щофмахер и Гешир.

— Има още — каза Монк.

Щофмахер въздъхна:

— Разбира се, че има.

— Погледнете как са завързани връзките на обувките му. Началният възел и завършващата фльонга са съвършено балансирани. Това е енциклопедичен пример за норвежкия моряшки възел. Но, както съм сигурен, че си спомняте, обувките, които беше изритал, без да ги развързва, в спалнята си, бяха завързани с немарливи неправилни възли.

Спомнях си обувките, но не и възлите. Не обръщам внимание на същите неща като Монк. Също така не бих могла да ви кажа и колко паркингови броячи има на Маркет стрийт, колко сусамови семенца има върху едно хлебче за хамбургер, или пък дали в дрешника ми има закачалки, които не са обърнати в една и съща посока.

— Намеквате, че някой друг му е обул обувките — каза Щофмахер.

— И го е облякъл в този екип за бягане — каза Монк. — Вероятно е бил същият човек, който е захвърлил тялото му тук. Всичко това е било инсценирано.

— За да ни подскаже какво? — попита Гешир.

— Още не знам — каза Монк. — Но е било импровизирано набързо. Ако убиецът беше планирал това предварително, нямаше да е толкова немарлив.

— Непрекъснато повтаряте „убиецът“ — каза Щофмахер. — Но все още нищо не показва, че Люполц е бил убит.

— Бил е — каза Монк.

Чух шум от приближаващи се хора. Обърнах се и видях дузина хора в еднакви жълти найлонови работни дрехи, задаващи се с резки крачки нагоре по пътеката. Носеха метални кутии, камери, торба за трупове и носилка. Предположих, че са съдебният лекар и първата вълна криминалисти.

— Би трябвало да изгребете езерото с драга — каза Монк, като посочи с глава към калния кафяв напоителен изкоп на няколко метра от пътеката.

— За какво? — попита Гешир. — Нищо не търсим.

— Там е изчезналият лаптоп — каза Монк. — Предполагам, че именно там го е хвърлил убиецът, в торбичка от прахосмукачка, натъпкана с пера и калъфка за възглавница, след като е извадил твърдия диск.

Криминалистите започнаха да правят снимки и се заловиха за работа около тялото. Един мъж, за когото предположих, че е съдебният лекар, приклекна до Щофмахер и започна да оглежда тялото.

— Мисля, че оттук нататък ние можем да поемем нещата — каза Щофмахер на Монк. — Оценяваме всички съвети, които ни дадохте.

— Ами моят проблем? — попита Монк.

— Ще се свържем с вас в пансиона, в който сте отседнали, ако научим нещо по време на разследването — каза Щофмахер.

— Лесно ви е да го кажете — рече Монк. — Как се предполага да стигна дотам?

Щофмахер изглеждаше объркан, затова му обясних положението.

— Господин Монк има предвид калните си обувки — казах. — Ако направи една крачка, рискува да се изкаля още повече.

Щофмахер въздъхна и каза нещо на немски на двамата мъже с носилката. Те приближиха носилката до Монк.