Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

— Те са тук точно затова. Следя този район. Никой няма да влезе или да излезе без мое позволение.

— Кой наблюдава пътеките? — попита Монк.

— Никой. Не разполагам с достатъчно хора за това — каза Щофмахер. — Но ще изпратя полицай в хотела, за да се погрижи никой да не напуска мястото.

— Но сградата има няколко входа и изхода — каза Монк.

— И на всичките има охранителни камери, които изпратеният от мен полицай може да наблюдава от позицията си във фоайето — поясни Щофмахер. — Това удовлетворява ли ви?

— Мога да го преживея — каза Монк.

— Това е такова облекчение за мен — рече Щофмахер.

Гешир докара четирима ни до паркинга на хотела. Излязохме от колата, намерихме началото на пътеката и тръгнахме.

— Внимавайте — каза Монк. — Навсякъде има природа.

Той заби глава в раменете си и притисна ръцете си толкова плътно до тялото, колкото можеше, за да не се докосва до нищо, докато пристъпваше предпазливо надолу по пътеката.

— Разбрах, че не вярвате в съвпадения — каза Щофмахер. — Така че може би можете да обясните защо първото убийство в града ни от пет години насам стана в деня на пристигането ви.

— Лош късмет — каза Монк.

— А после, когато изчезва някой, който според вас е мъртъв, по една случайност именно вашата асистентка се натъква на тялото и доказва, че сте прав.

— Още по-лош късмет — казах.

— Внимание, още природа — провикна се Монк. — Бъдете предпазливи!

— Защо? — попита Гешир. — Тук нищо не може да ни нарани.

— О, сериозно? — Монк посочи към нещо в пръстта покрай пътеката. — А на това как му казвате?

— Заешки изпражнения — каза Гешир.

— Навярно сега няма да бъдете толкова небрежен по отношение на безопасността ни — каза Монк, а след това посочи към един ниско надвиснал клон. — Пазете се от този лист! Пазете се от листа!

Монк се сниши много повече, отколкото беше необходимо, за да избегне листата, а после погледна назад, сякаш се страхуваше, че може да хукнат да го преследват.

Щофмахер се обърна към мен:

— „Лош късмет“ не е ли просто друг начин да се каже „съвпадение“?

— Всъщност не — казах. — Може би е така в Германия.

Извърнах глава, сякаш нещо беше привлякло вниманието ми, но всъщност не исках да му позволя да открие лъжата, изписана по цялото ми лице. Не беше нужно да си правя труда. В същия миг Монк нададе измъчен писък и заподскача наоколо на един крак, което привлече вниманието на всички.

— Какво има? — попитах.

— Моля те, Господи, измъкни го. — Монк сграбчи Гешир, за да се задържи, и вдигна крак към мен. — Побързай.

Приклекнах и огледах подметката на обувката му, като очаквах да видя крака му, набоден на гвоздей или железопътен шип. Но нямаше дори трън.

— Не виждам нищо — казах.

Щофмахер се наведе до мен:

— Нито пък аз.

— И двамата ли сте слепи? — изпищя Монк. — Точно на средата на стъпалото ми е!

Присвих очи и успях да различа камъче, съвсем малко по-голямо от песъчинка, заклещено в един от грайферите на обувката му.

— Имате предвид това миниатюрно камъче? — попитах и го изчоплих с нокът.

Раменете на Монк увиснаха от облекчение:

— Благодаря.

Щофмахер изгледа невярващо Монк:

— Можехте да почувствате това?

— Ако някой ви измъкнеше окото с вилица, вие щяхте ли да усетите? — рече Монк.

— Разбира се, че щях.

— Тогава не задавайте глупави въпроси — каза Монк и закуцука по пътеката. — Още колко път има до това тяло?

— Не много — поясних.

— Хубаво — каза Монк. — Защото ако трябва да се отдалечим още много, и четиримата може да свършим точно като него.

— Може да настъпим заешки изпражнения и да умрем — рече ухилено Гешир.

— Ако настъпя заешки изпражнения, не чакайте природата да извърши безмилостното си дело — каза Монк. — Просто ме застреляйте.

Щофмахер се наведе към мен и прошепна:

— Не бих приел вашата работа дори за всичките пари на света.

— А на мен ми плащат значително по-малко от това — казах.

— Тогава защо я вършите? — попита той.

— За да посещавам екзотични места — казах.

Точно тогава започнахме да усещаме миризмата на тялото. Натъкнахме се на самия труп няколко мига по-късно. Монк го видя пръв и разпери ръце, за да ни възпре да се приближим повече. Ръката му докосна едно листо и той я дръпна рязко назад, сякаш се беше изгорил.

— Мокра кърпичка! — махна ми Монк като обезумял. Измъкнах от дамската си чанта една мокра кърпичка и му я дадох.

Той си почисти ръцете, даде ми използваната кърпичка и направи две предпазливи крачки напред. Щофмахер си сложи гумени ръкавици и помоли Гешир да се обади на съдебния лекар и на съдебномедицинския екип. Гешир кимна, извади клетъчния си телефон и се обади.