Джон Тренхейл - Правилата на кръвта

— Ще послушам съвета ти. Наблизо има едно място, където можем да пием чай.

Когато Колин зави наляво и навлезе в ливадата, Марк го последва без да се замисли, доверяваше се на приятеля си, макар и тревата да бе висока до кръста. Отвъд горичката, която обрамчваше полето, се простираше обширен район — ако се съди по вида му, наполовина частна собственост, наполовина общинска: две препълнени кофи за смет подсказваха, че оксфордският градски съвет нямаше много-много думата какво става тук, единственият тесен изход към магистралата бе блокиран от два варела и два пръта, оформящи буквата X.

— Проблемът е в това, че нито едно момиче не е достатъчно добро за теб — подметна Марк, докато навлизаха в горичката.

— Едно може би става — уточни Колин.

Спря толкова рязко, че Марк се бутна в него, обърна се и сложи ръка на гърдите му.

— Не мърдай.

В първия момент Марк не разбра какво бе видял Колин. Стояха на около пет метра от просеката, никой не можеше да ги види. Едно момиче навлезе в полезрението му. Обърна глава и видя бял форд, паркиран на пътчето, очевидно момичето бе вдигнало бариерата да мине, след което я бе възстановило; не се виждаше никакъв друг вход.

— За Бога… — думите изскочиха сами от устата на Марк. — Познаваш ли я?

Колин леко придърпа Марк обратно в горичката.

— Не — прошепна, — но бих искал да се запозная.

Обектът на вниманието им не показа никакви признаци, че ги е забелязала. Беше облечена в чифт прилепнали бели панталони и тъмносиня, спусната свободна над тях блуза. Крачеше напред-назад с мушнати дълбоко в джобовете ръце и платът се бе изпънал на дупето й така, че наподоби на Колин на праскова. Когато се обърна, той зърна лицето й, вече познато му от множество предишни тайни наблюдения: кожата й бе светла, но би познал, че не е англичанка, дори и да не бе успял да научи името й чрез една нейна състудентка в Сейнт Ан . Момичето с прасковеното дупе се наричаше Ханиф. Лейла Ханиф.

На арабски Лейла означаваше тъма, а Ханиф — правоверен. Поне така твърдеше познатата му, твърдеше, че е получила информацията от устата на самата кобилка. Колин можеше да повярва на това. Това момиче, което бе зърнал и през дървената решетка от съседния щанд на книжарницата в Блакуел или да се вози с плоскодънна лодка в противоположна на неговата посока (винаги в противоположната), бе започнало да смущава съня му.

Беше красива, но не само защото, както бе очевидно, се грижеше за външния си вид. Носеше чупливата си черна коса, черна с онази лъскавина, която притежава една току-що проявена фотография, дълга до раменете, стегната с диадема, а понякога вдигаше слънчевите очила с бели рамки нагоре, за да попречат на дългите кичури да паднат пред очите й; съвсем различна бе от типичните момичета от началните курсове с невчесаните им опашчици, които се спускаха до кръста. Разполагаше освен това и със солиден гардероб, не уважаваше униформата от избелели дънки и торбести пуловери, вместо това обичаше стилни панталони, каквито носеше и сега, и блузи по поръчка: дори и блузата, която носеше в онзи летен следобед, носеше емблемата на Мери Куант .

Скулите на Лейла Ханиф бяха високи и съвсем леко хлътнали, за да се постигне онзи секси контраст с възпълните й устни. Колин не знаеше какви бяха очите й; никога не бе успявал да бъде толкова близо, че да установи цвета им. Знаеше само, че когато се засмееше — а тя притежаваше удивително секси смях — че очите й се присвиваха, почти се затваряха напълно, а в ъгълчетата им се образуваха леки бръчици. Една щастлива жена.

— Тя е ливанка — прошепна Колин.

— Източно от Суец, а? Какъв късмет, че се натъкнахме на нея. Но между другото, защо се крием в гората?

След като Колин не отговори, Марк го погледна навреме, за да види, че приятелят му се бе изчервил силно.

— Аха, значи не е въпрос на късмет.

— Тя идва тук понякога — изръмжа нацупено Колин. — Това е паркингът на чайната.

— Чудесна възможност: наоколо няма никой, просто изтопуркваш до нея и…

— Някои могат да го направят — просъска Колин. — Нищо не би им струвало. — Скръцна със зъби и въздъхна. — Освен това, тя идва тук с приятели.

— Ти си я наблюдавал, нали така?

Колин се опита да хвърли на Марк предизвикателен поглед, но се провали.

— Чакай, чакай, чакай . Но чичо Марк ще се притече на помощ. Само гледай.

И преди Колин да успее да му попречи, той закрачи напред, стигна почти до края на горичката, когато изведнъж спря на място.