Джон Тренхейл - Правилата на кръвта

— Ох, мамицата му!

До Х -образната бариера безшумно бе пристигнала още една кола — черен мерцедес-бенц — и от него слезе някой да разчисти пътя й. Беше арабин, на вид над трийсетте, с четвъртита глава и гъста, чуплива, черна коса; нещо в начина, по който му стоеше костюмът, подсказваше, че не се чувства удобно в него. Махна дърветата и даде с ръка знак на шофьора да мине, след което се зае да възстанови бариерата. Когато се изправи, дясната му ръка се плъзна към кръста и в един миг двамината младежи, които го наблюдаваха иззад дърветата, забелязаха нещо, което не искаха да изрекат гласно, за да не изпаднат в неловко положение: арабинът мушна в колана си пистолет.

Без да сваля очи от разкрилата се пред тях гледка, Колин сложи ръка на гърдите на Марк и го избута в прикритието на сянката, която дърветата хвърляха. По начина, по който Марк се подчини на жеста му, Колин отсъди, че и той се бе изплашил.

Шофьорът на мерцедеса слезе, оправи сакото на костюма си, който изглеждаше съвсем същия като на спътника му — и като кройка, и като материя. Той обаче беше по-строен екземпляр; може би и по-богат, защото злато проблесна по катарамите на черните му обувки, на няколко от пръстите му, дори и в усмивката, с която посрещна Лейла Ханиф; целуна я по двете бузи, задържа я на една ръка разстояние, имаше вида на отсъствал безкрайно дълго разточителен баща.

Вторият арабин не поздрави момичето. Наложи си тъмни очила и започна да оглежда селския парк. Колин и Марк се оттеглиха още няколко стъпки назад, макар да знаеха, че не можеха да ги забележат от просеката. Вторият продължи да оправя реверите на сакото си, мърдайки при това с рамене. Нервен, чувствайки се неудобно, въоръжен: това нееднозначно впечатление атакува Колин почти физически, сърцето му се разтуптя.

Шофьорът и момичето говореха тихо. Отначало мъжът продължи да държи Лейла, сякаш бе близък неин приятел. Но сетне се опита да я привлече към себе си, а тя се възпротиви; не силно, не и отчаяно, но напрежението си пролича по изправените й рамене. Изведнъж ръцете й отскочиха нагоре и той повече не я държеше. Мъжът отстъпи назад, огледа я без златната усмивка да слезе от лицето му. Изрече няколко думи; ако се съдеше по изражението на лицето му, това бяха думи на голяма нежност и обич.

Зашлеви я по бузата. Веднъж.

Тя залитна, възстанови равновесието си; в първия момент само държеше ръка върху ударената си буза, сякаш зашеметена и неспособна да повярва на очите си. Сетне вдигна ръка да отвърне. Но мъжът бе по-бърз, стъпи встрани и хвана и двете й ръце. Изкрещя й още няколко думи, докато държеше лицето й близо до своето. Сетне хвана двете й китки с една ръка и Колин разбра, че го направи, защото възнамеряваше да я удари отново.

— А аз си мислех, че ще стигна до бой с шефа на изпитната комисия — рече високо той.

Когато вцепененият Марк Стамфорд го погледна удивен, той хвана приятеля си за ръка и го задърпа напред, почти крещейки.

— Та ти казвах, че не можах да видя как… Лейла! За Бога — Лейла Ханиф!

Сега вече всички гледаха към него, всеки се бореше със своя страх: Лейла — от очаквания удар; двамата араби — разбрали, че са ги заловили на местопрестъплението, но още не осъзнали слабостта на противостоящите им сили; Марк, който знаеше дълбоко в себе си онова, което и Колин знаеше: че предметът, който вторият мъж бе мушнал в колана си бе наистина пистолет. Но Колин владееше инициативата. От него зависеше как да бъде разиграна сцената.

— Лейла, тъкмо стана дума за теб тази сутрин.

Колин като насън позна гласа на изреклия тези думи — беше Марк; разбра, че приятелят му се бе освестил по-бързо от противостоящата им страна и духът му се повдигна.

— Здравейте, момчета. — Усмивката на Лейла, ведра и естествена, би могла да събере повече кораби с войска, отколкото Елена в Троянската война. — Отдавна не сме се виждали. Мислех си да не сте заминали вече или нещо такова.

Контраалтът й предизвика силен спазъм в стомаха на Колин, но не можеше да му обърне внимание сега, след като ходът им и избраният момент щяха да продиктуват изхода от тази сцена. Той бе едновременно режисьорът, звездата и сценаристът, той командваше снимките и ако сбърка…

— Не, не — рече уверено той. — Аз оставам и през ваканцията. Марк заминава следващата седмица. Твои приятели ли са? Здрасти… Аз съм Колин Рейли.

Обърна се към арабина, който бе ударил Лейла, и му подаде ръка. Мъжът се вторачи в нея, сетне хвърли поглед на спътника си. След пауза, която им се видя безкрайна, онзи рече нещо като: