Фред Варгас - Ветровете на Нептун

— Значи брат ви го оправдаха?

— Да. Но слуховете останаха. Никой вече не говореше с него, бояха се. А той бе обсебен от това бяло петно в паметта си, Данглар, от невъзможността да установи дали го бе направил , или не. Разбирате ли, Данглар? Така че вече не смееше да се доближи до никого. Изкормих три стари възглавници, за да му докажа, че като нанесе три удара, не може да получи права линия. Двеста и четири пъти намушках възглавниците, за да го убедя. Напразно. Работех в Тарб и не можех непрекъснато да му държа ръката. Така изгубих брат си, Данглар.

Данглар му подаде чашата си и Адамсберг отпи два пъти.

— След това имах само една мисъл — да преследвам съдията. Той напусна областта, на свой ред жертва на слуховете. Да го преследвам, да го осъдя, да очистя името на брат ми. Защото аз и само аз знаех, че Фюлжанс е виновен. Виновен за убийство и виновен за съсипването на Рафаел. Преследвах го неуморно в продължение на четиринайсет години из страната, в архивите, в печата.

Адамсберг постави ръка върху папките си.

— Осем убийства с три дупки, разположени на една линия. Извършени между 1949-а и 1983-та. Осем приключени случая, осем виновни, заловени едва ли не с оръжието в ръка — осем нещастници в пандиза и изчезналият ми брат. Фюлжанс винаги се е изплъзвал. Дяволът винаги се изплъзва. Прегледайте тези досиета у вас, Данглар, прочетете ги внимателно. Аз отивам в Бригадата да се видя с Ретанкур. Ще дойда у вас по-късно вечерта. Може ли?

По пътя Данглар премисляше чутото. Брат, престъпление и самоубийство. Почти близнак, обвинен в убийство, изключен от обществото и мъртъв. Толкова тежка драма, че Адамсберг никога не бе говорил за нея. При това положение как да повярваш в обвинение, родено само от силуета на съдията, мярнат на пътеката, и от една тризъба вила в хамбара? На мястото на Адамсберг и той отчаяно би търсил виновен, който да замести брат му. Инстинктивно посочвайки селския враг.

Обичах брат си повече от себе си. Струваше му се, че Адамсберг упорства да държи ръката на Рафаел в своята още от нощта на убийството. Сам срещу всички. Още преди трийсет години напуснал света на другите, в който не можеше да живее, без да пусне тази ръка, без да изостави брат си на вината и на смъртта. Ако беше така, само посмъртното оневиняване на Рафаел можеше да освободи пръстите на Адамсберг и да го върне в света. Или, каза си Данглар, като стисна чантата си, признанието, че убиецът е брат му. Ако Рафаел бе извършил убийство, някой ден това трябваше да се каже на висок глас. Адамсберг не можеше да прекара живота си, обличайки една своя грешка в одеждите на ужасяващ старец. Ако съдържанието на папките свидетелстваше в тази насока, Данглар щеше да е принуден да възпре комисаря и да му отвори очите насила, колкото и грубо и мъчително да бе подобно начинание.

След вечеря, когато децата се прибраха в стаите си, Данглар се настани на масата си със загрижен вид, три бири и осем папки. Всички си бяха легнали твърде късно. Докато вечеряха, му бе дошла злополучната идея да им разкаже историята за жабата-пушачка, паф, паф, паф — бум, и не можа да се отърве от въпроси. Защо жабата експлодира? Защо жабата пуши? Колко голям става пъпешът? Вътрешностите високо ли се разлитат? И змиите ли избухват? Накрая Данглар им забрани всякакво експериментиране, всякакво завиране на цигара в устата на змия, жаба или саламандър, както и на гущер, щука и каквато и да било проклета твар.

В крайна сметка доста след единайсет петте ученически чанти бяха подредени и затворени, чиниите измити и лампите изгасени.

Данглар заразглежда досиетата в хронологичен ред, запомняйки имената на жертвите, местата, часовете, данните за виновните. Осем убийства, до едно извършени, отбеляза той, през тек години. Само че вероятността нещо да бъде извършено през тек година е едно към две, което не може да се сметне дори за съвпадение. Единствено упоритата увереност на комисаря бе свързала помежду им тези различни случаи и нищо сякаш не доказваше, че зад тях стои един и същи човек. Осем убийства в различни области — Лоар-Атлантик, Турен, Дордон, Пиренеите. Можеше да се предположи наистина, че съдията се е местил, за да не го разкрият. Но и жертвите бяха най-разнообразни по възраст, пол и външен вид — имаше млади хора и старци, мъже и жени, дебели и слаби, кестеняви и руси. Което зле пасваше на манталитета на серийния убиец. Оръжията също не си приличаха: шило, кухненски нож, чекия, ловджийски нож, отвертка.