Фред Варгас - Ветровете на Нептун

— Но вас защо не са ви чули?

— Защото бях недостоен за доверие. Всеки магистрат веднага научаваше, че съм лично заинтересован от случая, и обявяваше обвиненията ми за необективни и маниакални. Всеки беше убеден, че бих се хванал за сламка, само и само да оправдая Рафаел. И вие сте убеден, нали, Данглар? А и хипотезата ми се сблъскваше с могъщия съдия. Така и не ме оставиха да разследвам случаите сериозно. „Приемете веднъж завинаги, Адамсберг, че брат ви е убил онова момиче. Изчезването му го доказва“. Дори имаше опасност да ме дадат под съд за клевета.

— Задънена улица — заключи Данглар.

— Убедих ли ви, капитане? Разбирате ли, че съдията вече бе убивал пет пъти преди Лиз и уби още два пъти след нея? Осем убийства за трийсет и четири години. Това е повече от сериен убиец, това е усърдно и педантично осъщественото дело на цял един живот, дозирано, програмирано, разпределено във времето. Открих първите пет престъпления, докато се ровех в архивите, и може и да съм пропуснал някое. При последните две бях по петите на съдията и следях новините. Фюлжанс знаеше, че не съм се отказал, и беше принуден непрекъснато да бяга. Но ми се изплъзваше между пръстите. И работата е там, Данглар, че не е свършило. Фюлжанс е излязъл от гроба си и е убил за девети път, този път в Шилтигем. Това е неговата ръка, сигурен съм. Три прободни рани на една линия. Трябва да отида на място, за да направя измервания, но ще видите, Данглар, че дължината на линията няма да надвишава 16,9 см. Шилото е било ново. Обвиняемият е бездомник и алкохолик. И не помни нищо. Всичко е налице.

— Да, ама ако включим Шилтигем — каза Данглар с гримаса, — ще получим период от петдесет и четири години. Невиждан в аналите на престъпленията.

— Тризъбецът също е невиждан. Изключително чудовище. Щяхте да ми повярвате, ако го бяхте познавали.

— И все пак — рече Данглар — Фюлжанс спира да убива през 1983-та и започва отново след двайсет години, така ли? Няма логика.

— Кой ви е казал, че не е убивал междувременно?

— Ами вие. Следили сте новините през цялото време. И нищо не сте открили в продължение на двайсет години.

— Просто защото изоставих проучванията през 1987-а. Казах ви, че съм го гонил четиринайсет години, не трийсет.

Данглар изненадано вдигна глава.

— Но защо? Уморихте се? Оказваха ви натиск?

Адамсберг стана и походи из стаята с наведена към сгънатата си ръка глава. После се върна до масата, подпря се с дясната ръка и се обърна към заместника си.

— Защото през 1987-а той умря.

— Моля?

— Умря. Съдията Фюлжанс умря преди шестнайсет години от естествена смърт в Ришельо, в последния си дом, на 19 ноември 1987 година. Инфаркт, установен от лекаря.

— Мили боже, сигурен ли сте?

— Естествено. Веднага научих и отидох на погребението му. Имаше статии във всички вестници. Видях как ковчегът му се спуска в гроба и видях как пръстта покрива чудовището. И през този черен ден разбрах, че никога няма да оневиня брат си. Съдията ми се изплъзваше завинаги.

Настъпи дълга тишина, която Данглар не знаеше как да наруши. Беше напълно слисан и механично поглаждаше папките с ръка.

— Хайде, Данглар, говорете. Давайте. Осмелете се.

— Шилтигем — прошепна Данглар.

— Именно. Шилтигем. Съдията се е завърнал от ада и аз отново имам шанс. Разбирате ли? Шанс. И този път няма да го изпусна.

— Ако правилно ви разбирам — колебливо изрече Данглар, — той има последовател, син, имитатор…

— Няма нищо подобно. Нито жена, нито дете. Съдията е самотен хищник. Шилтигем е негово дело, а не дело на имитатор.

Вече съвсем разтревожен, Данглар се поколеба и избра снизхождението.

— Последното убийство ви е развълнувало. Ужасно съвпадение наистина.

— Не, Данглар, не.

— Господин комисар — бавно изрече Данглар, — съдията е мъртъв от шестнайсет години. Превърнал се е в кости и прах.

— Е и? Какво ми пука? За мен е важна девойката от Шилтигем.

— Бре, да му се не види — нервира се Данглар, — в какво вярвате вие? Във възкресението?

— Вярвам в действията. Знам, че е той и че отново имам шанс. Впрочем имаше знаци.

— Какви знаци?

— Знаци, сигнали. Сервитьорката в ресторанта, плакатът, кабарите.

Данглар на свой ред се изправи. Беше напълно шокиран.

— За Бога, „знаци“! Да не ставате мистик? Какво преследвате, господин комисар? Призрак? Дух? Зомби? Който живее къде? В главата ви?

— Преследвам Тризъбеца. Който не много отдавна живееше недалеч от Шилтигем.

— Но нали е мъртъв! Мъртъв! — извика Данглар.