Фред Варгас - Ветровете на Нептун

Данглар обезсърчено поклати глава. Беше се надявал, че Адамсберг ще го убеди, но всички тези несъответствия представляваха сериозно препятствие.

Вярно бе все пак, че раните имаха нещо общо — три дълбоки прободни рани в гърдите, под ребрата или в корема, както и черепна травма вследствие на удар, нанесен, за да се зашемети жертвата. Само че измежду всички убийства, извършени във Франция през последния половин век, каква вероятност имаше да се открият три рани в корема? Голяма. Коремът е широка, лесна и уязвима мишена. Колкото до трите удара, в тях сякаш имаше нещо очевидно. Три удара, за да е сигурно, че жертвата е мъртва. Статистически често срещана цифра. Не приличате на запазена марка, на собствен почерк. Просто три удара, нещо в известен смисъл доста обикновено.

Данглар отвори нова кутия бира и се взря в раните. Трябваше да свърши работата съвестно, да се опита да добие увереност в едната или в другата посока. Трите рани безспорно лежаха на права линия или почти. Вярно бе, че ако намушкаш някого три пъти, имаш минимални шансове да получиш идеална права. Как тогава да не се сетиш за тризъба вила? Същото важеше и за дълбочината на раните — лесно бе да я постигнеш със сечивото, докато ножът едва ли и трите пъти ще потъне чак до дръжката. Подробностите в докладите обаче опровергаваха тези заключения. Защото използваните остриета се различаваха по ширина и дължина. Раните също бяха на различно разстояние една от друга и не бяха разположени на съвсем права линия — с малко, с една трета или една четвърт от сантиметъра, но една от тях бе изместена встрани или напред. Тези разлики изключваха възможността от употреба на едно-единствено оръжие. Три много подобни удара, но недостатъчно, за да се обвини едно сечиво и една ръка.

Освен това всички случаи бяха приключени, извършителите — заловени, понякога дори направили самопризнания. Но с изключение на един друг юноша, точно толкова податлив и подплашен като Рафаел, ставаше дума за малоумни типове, за пияници или скитници, до един с високо съдържание на алкохол в кръвта в момента на ареста. Никак не е трудно да изтръгнеш признания от подобни объркани, готови да се предадат мъже.

Данглар отмести големия бял котарак, който бе легнал върху краката му. Беше топъл и тежък. Не му бе сменил името, откакто преди година Камий му го остави, преди да замине за Лисабон. По онова време беше пухкава бяла топчица със сини очи, която нарече Пухчо. Бе пораснал неусетно и не си точеше ноктите по креслата и стените. Щом го погледнеше, Данглар се сещаше за Камий, която не умееше особено да се защитава. Вдигна котарака, като го хвана през корема, и подразни с нокът възглавничката на едната му лапа. Но ноктите не излязоха, феномен беше Пухчо. Остави го на масата, после реши все пак да му позволи да лежи върху краката му. Стой там, щом искаш.

Никой от арестуваните извършители, записа Данглар, няма спомен от убийството. Така се образуваше учудваща серия от амнезии. В живота си на ченге бе срещал два случая на загуба на паметта след убийство поради отказ да се изживее отново ужасът, поради несъзнателно отричане на деянието. Но този вид психологическа амнезия не можеше да обясни осемте съвпадения. Затова пък алкохолът можеше. Когато като по-млад пиеше ужасно много, му се случваше да се събули с бяло петно в паметта, липсващ фрагмент, който другарчетата му по чашка впоследствие възстановяваха. Бе започнал да укротява топката, след като научи, че в Авиньон му бяха ръкопляскали, когато се бе изправил гол на масата и бе рецитирал Вергилий. На латински. Тогава вече имаше корем и потръпваше само като се сетеше за гледката. Бил много весел според приятелите си, много чаровен според приятелките си. Да, с алкохолната амнезия бе напълно наясно. Познаваше го този бял звяр. Само че появата му не можеше да се предвиди. Понякога, дори мъртвопиян, човек всичко си спомняше, понякога — не.

Адамсберг тихо почука на вратата. Данглар гушна Пухчо и отиде да отвори. Комисарят стрелна котарака с поглед.

— Тя добре ли е? — попита.

— Доколкото е възможно — отвърна Данглар.

Темата закрита, посланието прието. Двамата мъже са облегнаха на масата и Данглар остави животното на пода, преди да изложи съмненията, които будеше у него тази истинска или фалшива серия от убийства. Адамсберг го слушаше с прибрана до тялото лява ръка и подпрял буза на дясната.

— Знам — прекъсна го той. — Мислите ли, че не съм имал време да анализирам и сравня раните? Наизуст ги знам. Знам всичко за разликите, за дълбочината, за формата, за отклоненията. Набийте си в главата обаче, че съдията Фюлжанс не е обикновен човек, в никакъв случай. Не би бил толкова глупав да убива всеки път с едно и също оръжие. Не, Данглар, Фюлжанс не е вчерашен. И все пак убива с тризъбеца си. Това е емблемата и скиптъра на властта му.