Фред Варгас - Ветровете на Нептун

— Смъртта ми няма да ви спаси. Досието ви е попълнено.

— За всички престъпления има осъдени. Нищо не могат да докажат без самопризнанията ми.

— Пясъкът в гроба е доказателство.

— Именно. Единственото. Тъкмо затова изчезна доктор Шоазел. И затова съм тук и разговарям с вас за самоубийството ви. Проява на лош вкус е да се разкопават гробовете, младежо. И тежък грях.

Лицето на Фюлжанс бе загубило презрителното си и усмихнато изражение. Сега той фиксираше Адамсберг със строгостта на всемогъщ магистрат.

— Който вие ще изкупите — продължи той. — Като напишете със собствената си ръка една малка изповед — съвсем естествено действие преди самоубийство. Ще посочите, че сте заменили с чувал с пясък тленните ми останки, които сте заровили в горите на Ришельо. Подтикван от обсебилата ви мания, естествено, и готов на всичко, за да ми припишете убийството на пътеката. Схващате ли?

— Нищо няма да напиша, Фюлжанс. Нямам намерение да ви помагам.

— Напротив, дребно човече. Защото ако откажете, към тази редичка ще се прибавят още две цветя. Приятелката ви Камий и детето й. Които ще екзекутирам веднага след кончината ви, можете да не се съмнявате. Седмият етаж, ателието вляво.

Фюлжанс подаде на Адамсберг лист и химикалка, които грижливо изтри, преди да му ги връчи. Адамсберг прехвърли оръжието в лявата си ръка и започна да пише под диктовката на съдията. С някои букви по-големи от обикновено.

— Не — каза съдията и взе листа. — С нормалния ви почерк, чувате ли? Започнете отначало — заповяда той и му подаде нов лист.

Адамсберг написа каквото му продиктуваха и остави листа на масата.

— Чудесно — каза Фюлжанс. — Приберете играта.

— Как смятате да ме самоубиете? — попита Адамсберг, докато събирате плочките само с една ръка. — Аз съм въоръжен.

— Но глупаво човечен. Така че разчитам на пълното ви сътрудничество. Просто ще допрете оръжието до челото си и ще натиснете спусъка. Ако ме убиете, двама от хората ми ще се нагърбят с приятелката и потомството ви. Ясен ли съм?

Адамсберг отпусна револвера си. Съдията се усмихваше. Беше толкова сигурен в успеха на начинанието си, че бе дошъл невъоръжен. Щеше да остави след себе си съвършен самоубиец и признание, което щеше да осигури свободата му. Адамсберг се загледа в магнума, смешно малко могъщество, и изправи рамене. На по-малко от метър зад съдията стоеше Данглар и пристъпваше тихо като котка. С шапката с отрязания помпон на главата, с флакон с газ в дясната ръка и с беретата си в лявата. Адамсберг вдигна револвера към челото си.

— Дайте ми малко време — помоли той, като долепи дулото до слепоочието си. — Време за малко размисъл.

Фюлжанс направи презрителна гримаса.

— Дребно човече — повтори той. — Ще броя до четири.

На две Данглар беше захвърлил спрея и хванал беретата с дясната си ръка. Фюлжанс се изправи с вик и се обърна към капитана. Данглар, който виждаше за пръв път лицето на съдията, се стъписа за секунда и юмрукът на Фюлжанс улучи брадичката му. Данглар силно се блъсна в стената и стреля, но пропусна съдията, който вече бе стигнал до вратата. Адамсберг изтича на стълбището и се прицели в гърба на стареца. Заместникът му излезе на площадката, когато той отпускаше оръжието си.

— Слушайте — каза Адамсберг. — Колата му тръгва.

Данглар взе на бегом последните стъпала и се озова на улицата с оръжието си в изпънатата ръка. Твърде далече, нямаше да улучи дори гумите. Колата сигурно бе чакала съдията с отворена врата.

— Защо не стреляхте, по дяволите? — извика той, качвайки се нагоре по стълбите.

Адамсберг седеше на дървеното стъпало с магнума в краката си, с наведена глава и ръце, отпуснати върху коленете.

— Да застрелям в гръб невъоръжен човек? — каза той. — Нямаше да е законна самоотбрана. Достатъчно съм убивал, капитане.

Данглар заведе комисаря в апартамента му. С полицейски нюх откри бутилката с хвойнова ракия и наля две чаши. Адамсберг вдигна ръката си.

— Вижте, Данглар. Треперя. Като лист, като червен лист.

Знаеш ли какво направи моят френд? Парижкото ченге? Споменах ли ти?

Данглар изпи на екс първата си чашка с ракия. Докато си наливаше втора, набра номера на Бригадата.

— Мордан? Данглар е. Охрана на дома на Форестие Камий, улица Тамплие, номер двайсет и три, четвърти район, седми етаж, вляво. Двама души денонощно, два месеца. Уведомете я, че аз съм наредил.

Адамсберг отпи от ракията. Чашата тракаше в зъбите му.

— Данглар, как се оправихте?