Фред Варгас - Ветровете на Нептун

— Прибери тъпото си оръжие на тъпо ченге! — изсъска Адамсберг.

Фавр презрително захвърли револвера и Адамсберг понаведе бутилката. Изпитваше неприятното усещане за нещо прекалено, беглата увереност, че ситуацията е гротескна, като не знаеше кой допринася повече за това, той или Фавр. Отпусна пръсти и остави бутилката. Сержантът се изправи, сграбчи настръхналото гърло на бутилката и с яростно движение го запрати към комисаря, раздирайки лявата му ръка като с нож.

Хванаха Фавр и го принудиха да седне на един стол. После погледите се насочиха към комисаря — всеки очакваше присъдата му в нововъзникналата ситуация. Адамсберг спря с жест Есталер, който вдигаше телефона.

— Раната не е дълбока, Есталер — каза той с вече спокоен глас, свил ръка пред гърдите си. — Повикайте патолога, той ще се справи.

Направи знак на Мордан и му подаде счупената бутилка.

— Сложете я в пластмасов плик, Мордан. Веществено доказателство за проявата на насилие от моя страна. Опит за сплашване на един от подчинените ми. Приберете неговия магнум и гърлото на бутилката, доказателство за опит за нападение, без намерение да…

Адамсберг приглади косите си, търсейки думата.

— Напротив! — изрева Фавр.

— Млък! — извика му Ноел. — Не утежнявай случая си, вече направи достатъчно глупости.

Адамсберг му хвърли учуден поглед. Обикновено Ноел подкрепяше с усмивка мръсните шегички на колегата си. Сега обаче между снизходителността на Ноел и грубостта на Фавр се бе разтворила пропаст.

— Без намерение да нанесе тежка телесна повреда — продължи Адамсберг, като направи знак на Жюстен да записва. — Причина за конфликта — обиди, нанесени от сержант Жозеф Фавр на лейтенант Виолет Ретанкур.

Адамсберг вдигна глава и преброи оперативните работници, събрани в залата.

— Дванайсет свидетели — добави той.

Воазне го бе сложил да седне, оголил бе ръката му и му даваше първа помощ.

— Развитие на конфликта — подзе Адамсберг уморено. — Мъмрене от страна на висшестоящия, материални щети и сплашване без удари по тялото на сержант Фавр и без заплахи за физическата му цялост.

Адамсберг стисна зъби, докато Воазне затискаше с тампон раната, за да спре кървенето.

— Употреба на служебно оръжие и на остър предмет от страна на сержанта, леко нараняване чрез парче стъкло. Знаете продължението, довършете доклада без мен и го изпратете в полицията на полициите. Не забравяйте да направите снимки на помещението.

Жюстен стана и се приближи до комисаря.

— Какво ще правим с бутилката вино? — прошепна той. — Казват, че сте я извадили от чантата на Данглар.

— Казват, че съм я взел от ей тази маса.

— По каква причина в службата присъства бяло вино в три и половина през деня?

— Почерпка на обяд — предложи Адамсберг — за отбелязване на заминаването за Квебек.

— А, да — каза Жюстен с облекчение. — Много добра идея.

— А с Фавр какво да правим? — попита Ноел.

— Временно освобождаване от поста и отнемане на оръжието. Съдията ще реши дали от негова страна е имало нападение или законна самоотбрана. Ще видим, като се върнем.

Адамсберг се изправи, облягайки се на ръката на Воазне.

— Внимавайте — каза Воазне. — Загубили сте много кръв.

— Не се безпокойте, Воазне. Отивам при патолога.

И той напусна Бригадата, подкрепян от Данглар, като остави подчинените си изумени, неспособни да съберат мислите си и да отсъдят кой прав, кой крив.

Адамсберг се прибра вкъщи с превързана ръка, натъпкан с антибиотиците и обезболяващите, които съдебният лекар Ромен насила го бе накарал да изгълта, след като направи шест шева на раната.

От местната упойка лявата му ръка беше станала безчувствена. Несръчно отвори гардероба в спалнята си и извика Данглар на помощ, за да извади картонена кутия с архивни материали, тикната най-долу до един-два чифта стари обувки. Данглар постави кутията на една ниска масичка и двамата мъже седнаха от двете й страни.

— Изпразнете я, Данглар. Извинете ме, но не мога нищо да правя.

— Защо, за бога, счупихте тази бутилка?

— Да не би да защитавате онази гад?

— Фавр е лайно. Но с бутилката го направихте агресивен. Той е от този тип. Докато вие обикновено не сте.

— Изглежда, че с подобни типове си променям навиците.

— Защо просто не го отстранихте като миналия път?

Адамсберг безпомощно сви рамене.

— Напрежение? — предпазливо предположи Данглар. — Нептун?

— Може би.

Междувременно Данглар беше извадил от кутията осем папки, които остави на масата. Върху всяка от тях бе написано Тризъбец №1, Тризъбец №2 и тъй нататък до номер 8.